Джон Толкин - Властелинът на пръстените

В хола бяха струпани всевъзможни пакети, вързопчета и дребни мебели. На всички имаше етикети, някои със следния текст:

На Аделард Тук, да си е ЛИЧНО НЕГОВ, от Билбо — върху един чадър. Аделард беше отмъкнал много чадъри без етикети.

На ДОРА ТОРБИНС, в памет на ДЪЛГАТА ни кореспонденция, с любов от Билбо — върху голямо кошче за хартия. Дора беше сестра на Дрого и най-възрастната дама сред роднините на Билбо и Фродо: беше деветдесет и девет годишна и повече от половин век ги отрупваше с купища благочестиви писания.

На МИЛО ТЪРШУВКОВ, с надеждата да му е от полза, от Б. Т. — върху златна писалка и мастилница. Мило никога не отговаряше на писма.

На АНЖЕЛИКА от чичо Билбо — върху кръгло криво огледалце. Тази млада девойка от Торбинсовия род не пропускаше да изтъкне красивото си лице.

За колекцията на ХУГО ВЪРЖИКОЛАН от негов дарител — върху една (празна) библиотечка. Хуго беше много талантлив в заемането на книги и крайно неспособен да ги връща.

На ЛОБЕЛИЯ ВЛАЧИ-ТОРБИНС, като ПОДАРЪК — върху комплект сребърни лъжички. Билбо беше уверен, че по време на някогашното му пътешествие тя си е присвоила доста от неговите лъжици. Лобелия отлично знаеше това. Когато се появи следобед, тя веднага схвана намека, но не пропусна да хване и лъжичките.

Това е само малка подборка от струпаните подаръци. Билбовата резиденция се беше претъпкала с вещи в течение на дългия му живот. Хобитовите дупки имаха склонност да се задръстват — за това немалко допринасяше обичаят да раздават масово подаръци на рождените си дни. Разбира се, даровете невинаги бяха нови; един-два вехти матома с неизвестно предназначение бяха обиколили цялата област. Но Билбо обикновено поднасяше нови подаръци и пазеше получените. Сега старата дупка се поразчисти.

Върху всеки от разнообразните прощални подаръци имаше етикет, надписан собственоръчно от Билбо и понякога свързан с поука или шега. Но, разбира се, повечето неща отиваха там, където щяха да бъдат желани и полезни. По-бедните хобити, особено тия от улица Торбаланска, извадиха голям късмет. Старика Майтапер се сдоби с два чувала картофи, нова лопата, вълнена жилетка и шишенце мехлем за скърцащи стави. Като отплата за сърдечното си гостоприемство старият Рори Брендифук получи дузина бутилки „Старо лозарско“ — тежко червено вино от Южната околия, при това вече съвсем отлежало, защото бе останало още от Билбовия баща. Щом пресуши първата бутилка, Рори окончателно прости на Билбо и го обяви за прекрасен хобит.

За Фродо оставаха безброй неща. И разбира се, в негово владение преминаваха всички основни недвижими имоти заедно с книгите, картините и мебели в изобилие. Ала нямаше и следа от пари или бижута — не бе подарена нито една монетка, нито едно мънисто.

Този следобед бе много тежък за Фродо. Като горски пожар се разнесе слухът, че горе раздавали безплатно цялото имущество и не след дълго домът бе претъпкан с народ, който нямаше там никаква работа, но неудържимо напираше навътре. Етикетите бяха изпокъсани или разменени и избухваха караници. Някои опитваха да правят трампи и сделки още в хола; други искаха тихомълком да се измъкнат с непредназначени за тях дребни вещи или с каквото и да било, стига да им се стореше ненужно за този дом или неопазено. Каручки и ръчни колички задръстиха пътя към портата.

В най-голямата суматоха пристигнаха Влачи-Торбинсови. Фродо се бе оттеглил за малко, оставяйки приятеля си Мери Брендифук да държи вещите под око. Когато Ото гръмогласно настоя да види Фродо, Мери любезно се поклони.

— Неразположен е — каза той. — Почива си.

— Крие се, искаш да кажеш — заяви Лобелия. — Все едно, ние искаме да го видим и не възнамеряваме да се откажем. Бягай да му кажеш!

Мери ги остави за дълго в хола и те успяха да открият прощалния си подарък, лъжичките. От това не им стана по-весело. Най-сетне ги въведоха в кабинета. Фродо седеше до бюрото пред куп документи. Изглеждаше неразположен… за среща с Влачи-Торбинсови и се изправи, опипвайки нещо в джоба си. Но речта му бе съвършено учтива.

Влачи-Торбинсови бяха настроени настъпателно. Като начало предложиха да изкупят на мизерни цени (по приятелски) някои ценни и ненадписани вещи. Когато Фродо отговори, че се раздават само специално посочените от Билбо предмети, те обявиха цялата история за твърде подозрителна.

— Само едно ми е ясно — рече Ото — и то е, че си се уредил извънредно добре. Настоявам да видя завещанието.