Дейвид Брин - Пощальонът

Тя се обърна към него и в очите й Гордън видя повече отчаяние, отколкото когато и да било друг път през тези ужасни седемнайсет години. Изпълнен със смразяващо предчувствие, той я дръпна и погледна напред по пътя.

На около трийсет метра нататък се виждаха развалините на стар крайпътен магазин. Избеляла табела рекламираше статуетки от миртово дърво на невероятно ниски цени. Пред него пустееха ръждивите скелети на два автомобила.

Наблизо бяха завързани четири коня и една двуколка. Под хлътналия навес, скръстил ръце на гърдите си, стоеше генерал Маклайн и се усмихваше на Гордън.

— Бягайте! — извика Гордън на жените и се метна към храстите, като в същото време сваляше пушката на Джони от рамото си. В този момент си помисли, че постъпва глупаво. Може би Маклайн все още го искаше жив. Но ако се стигнеше до престрелка, Гордън нямаше да има никакви шансове.

Знаеше, че постъпката му бе напълно инстинктивна — да се отдалечи от жените, да привлече вниманието към себе си и да им даде шанс да избягат. „Глупав идеалист“, наруга се той. Марси и Хедър продължаваха да стоят на пътя, прекалено уморени и отчаяни, за да направят дори една стъпка.

— Е, това вече не е особено разумно — обади се Маклайн. Гласът му беше едновременно любезен и заплашителен. — Да не си въобразявате, че ще успеете да ме уцелите, господин инспектор?

Мисълта не беше чужда на Гордън. Разбира се, ако аугментът му позволеше да се приближи достатъчно, за да опита. И ако двайсетгодишните амуниции все още ставаха за нещо след пътуването по Роуг.

Маклайн не помръдваше от мястото си. Гордън вдигна глава и видя през листата, че до генерала стои Чарлз Безоар. И двамата изглеждаха твърде лесни мишени. Но когато започна да се промъква напред с готова за стрелба пушка, Гордън изведнъж се сети, че имаше четири коня.

Внезапно точно над него се разнесе трясък. Преди да успее да реагира, върху гърба му се стовари смазваща тежест, която притисна гръдния му кош към цевта на пушката.

Устата му се отвори, но не можа да си поеме въздух. В следващия момент някой го вдигна за яката. Пушката се изплъзна от безчувствените му пръсти.

— И този миналата година е очистил двама от нашите? — разнесе се подигравателен глас зад лявото му ухо. — Просто да не повярваш.

Сякаш измина цяла вечност, преди да успее да си поеме отново дъх. В момента това беше по-важно от всякакви опити да запази достойнството си.

— Не забравяй и тримата войници в Агнес — обади се Маклайн. — Те също му носят точки. Това прави пет холнистки уши на колана, Шон. Нашият господин Кранц е достоен за уважение. Сега го доведи тук, ако обичаш. Вярвам, че той и дамите ще се радват на възможността да се постоплят.

Краката на Гордън едва докосваха земята, докато го мъкнеха през храстите и по пътя. Аугментът дори не се беше задъхал, когато безцеремонно хвърли товара си под навеса.

Чарлз Безоар гледаше убийствено Марси. Очите на полковника горяха от срам и обещаваха възмездие. Но Марси и Хедър наблюдаваха безмълвно Гордън.

Маклайн клекна до него.

— Винаги съм уважавал мъжете с подход към дамите. Трябва да призная, че те бива, Кранц — той се ухили. След това кимна към грамадния си адютант. — Вкарай го вътре, Шон. Жените имат работа, а ние двамата с инспектора ще обсъдим някои недоизяснени въпроси.

— Знам всичко за твоите жени.

Светът се въртеше пред очите на Гордън. Не можеше да спре погледа си върху нищо, дори върху мъжа, който разговаряше с него.

Висеше надолу с главата, завързан за глезените. Отпуснатите му ръце бяха на около половин метър от калния дървен под. Генерал Маклайн седеше до огъня и дялкаше парче дърво. Всеки път, когато Гордън се завърташе към него, той го поглеждаше и му се хилеше.

Болките в глезените и гръдния кош бяха нищо в сравнение с кръвта, нахлуваща в главата му. От задната врата се чуваше хлипане — сърцераздирателно, наистина, но много по-приемливо в сравнение с писъците, които се разнасяха през последния половин час. Най-накрая Маклайн беше наредил на Безоар да спре и да накара жените да се залавят за работа. В съседната стая имаше затворник, за който трябваше да се положат грижи, а той не искаше Марси и Хедър да бъдат бити до смърт, докато все още можеха да са полезни по някакъв начин.

Освен това Маклайн искаше да разговаря с Гордън на спокойствие.

— Неколцина от твоите ненормални шпионки живяха достатъчно дълго, за да бъдат разпитани — благо каза холнисткият главатар. — Онази в съседната стая все още не е много склонна да ни съдейства, но вече имаме докладите на нашите хора, така че картината е доста ясна. Трябва да ти дам още една точка, Кранц. Планът е наистина добър. Много жалко, че не сработи.