Дейвид Брин - Пощальонът

Допирът й до него беше като електричество. Тялото на Гордън се възбуди, въпреки твърдата му решимост да запази достойнство и да потъне в сън.

— Но ние няма да позволим това да се случи отново — възкликна Дина. Ръката й се плъзна по раменете му. — Научихме какво представляват мъжете и можем да направим разлика между героите и отрепките. Опознахме и себе си.

Кожата й бе гореща. Прегърна я.

— Този път…

Гордън плътно прилепи устни до нейните — ако не за друго, поне за да я накара да млъкне.

— Както ще покаже младият Марк, дори дете може да използва без проблеми в пълна тъмнина нашия нов уред за нощно виждане, комбиниран с лазерен мерник.

Членовете на Съвета за отбрана на долината Уиламит седяха на дълга маса, поставена върху подиума на най-голямата аудитория на стария Орегонски университет и наблюдаваха демонстрацията на Питър Ъейдж на най-новото „тайно оръжие“, плод на лабораториите на служителите на Циклоп.

Когато изключиха осветлението и затвориха вратите, Гордън едва различаваше високия техник. Гласът на Ъейдж обаче бе силен и ясен.

— В дъното на залата сме поставили клетка с мишка. Сега Марк включва мерника. — В тъмнината се чу слабо прещракване. — Сега той търси топлината, излъчвана от мишката…

— Виждам я! — възкликна детето.

— Браво. Сега Марк включва лазера и го насочва към животното…

— Готово!

— … и щом целта е уловена, лазерът сменя честотата си така, че ние също да виждаме целта — мишката!

Гордън впери поглед в тъмнината към края на залата. Нищо не се случи.

Някой се захили.

— Май е била изядена — обади се един глас.

— Да. Хей, а може би техниците трябва да настроят лазера да търси котка! — Чу се мяукане.

Въпреки че председателят на съвета заудря с чукчето си, Гордън се присъедини към смеха на останалите. Искаше му се да подхвърли някоя хаплива забележка, но се въздържа. Всички познаваха гласа му.

Техниците се засуетиха в тъмното. Най-накрая някой се обади да запалят лампите. Светлината заля залата и членовете на Съвета замижаха.

Десетгодишният Марк Ъейдж, когото Гордън беше спасил преди няколко месеца от оцеленците сред развалините на Юджийн, свали визьора за нощно виждане и вдигна поглед.

— Виждах мишката — настоя той. — И то съвсем ясно. И се прицелих в нея с лазера. Но цветовете не се промениха!

Питър Ъейдж изглеждаше объркан. Техниците се засуетиха около устройството.

— Вчера направихме петдесет успешни опита — обясни той — Може би параметричният преобразувател е засякъл. Случва се от време на време. Разбира се, това е само прототип. Никой в Орегон не е правил подобно нещо от двайсет години насам. Трябва да отстраним грешките, преди да го пуснем в производство.

В Съвета за отбрана имаше три групи. Двамата мъже и жената, облечени в черно-белите дрехи на служители на Циклоп, съчувствено кимаха. Останалите съветници изглежда не разбираха напълно всичко.

Двама мъже от дясната страна на Гордън бяха облечени в сини куртки и кожени якета, подобно на него самия. Върху ръкавите им бе избродирана емблема с орел, който се издига над клада, обрамчен с надписа „Пощенска служба на Възстановените съединени щати“. И двамата „пощальони“ се гледаха един друг с неразбиране.

По средата седяха две жени и трима мъже, в това число и председателят на Съвета. Те представяха отделните региони. Някога съюзът им беше свързан от Циклоп, после от разрастващата се пощенска мрежа, а днес и от страха от общия враг. Дрехите им се различаваха, но на ръкавите всеки от тях имаше емблема с инициалите на долината Уиламит. Един от тях взе думата:

— Колко от тези неща смятате да произведете до пролетта?

Питър се замисли.

— Ако всичко е наред, до края на март ще имаме дузина или повече.

— И ще се нуждаят от електричество, предполагам.

— Ще осигурим преносими генератори. Целият комплект няма да тежи повече от двайсет и пет килограма.

Фермерите се спогледаха. Жената, представляваща Каскадите, се изправи и заговори, явно от името на всички:

— Сигурна съм, че тези устройства могат да се окажат доста полезни за защита на някои от най-важните селища от внезапни атаки. Искам обаче да знам как ще помогнат, когато онази измет холнистите започне да граби и опожарява селата ни едно по едно. Знаете, че не можем да напъхаме цялото население в Кървалис. Ще измрем от глад за няколко седмици.

— Правилно — обади се друг фермер. — А къде са всички ония супероръжия, дето умните ви глави все ги обещават? Абе, момчета, да не сте го изключили този Циклоп или какво?