Дейвид Брин - Пощальонът

Успяваше да лъже благодарение на недомлъвките, като в същото време изговаряше фрази, които бяха самата истина. Бе станал много добър в това ново умение и почти се гордееше с него.

— Ще бъда откровен. Отказът на хората от района на Роузбърг да ни пратят подкрепление е най-тежкият удар. Южняците имат опита, уменията и най-важното, водачите, от които се нуждаем. Смятам, че наш основен приоритет трябва да бъде да ги убедим да ни помогнат.

Направи кратка пауза и продължи:

— Ето защо аз лично ще отида при тях и ще се опитам да ги накарам да променят решението си.

Реакцията беше моментална.

— Гордън, да не си луд?

— Не можеш…

— Трябваш ни тук!

Той затвори очи. За четири месеца бе създал съюз, достатъчно силен, за да забави и обезкуражи нападателите. Беше успял предимно благодарение на уменията си на разказвач на истории, на позьор… на лъжец.

Не хранеше никакви илюзии, че може да бъде истински лидер. Армията на Уиламит съществуваше благодарение на неговия имидж… на представата, че той е инспектор, представител на възродената нация.

„Нация, чиято единствена оцеляла искрица скоро ще угасне, ако още сега не се направи нещо. Не мога да поведа тези хора! Те имат нужда от генерал! От воин!

От човек като Джордж Поътън.“

Вдигна ръка, за да призове за тишина.

— Ще отида. И искам да обещаете, че няма да се съгласявате с никакви налудничави и безсмислени планове, докато отсъствам — погледна към Дина той. За момент погледите им се срещнаха. Устните й бяха здраво стиснати. След малко очите й се наляха със сълзи и тя извърна глава.

„За мен ли се безпокои? Или за плана си?“

— Ще се върна преди настъпването на пролетта — продължи той. — Ще се върна с подкрепление.

Пое дъх и добави:

— Или ще умра.

Подготовката отне три дни. През цялото това време Гордън не можеше да си намери място от яд. Искаше просто да се махне оттук.

Съветът обаче бе настоял Бокуто и още четирима мъже да го съпроводят поне до Котидж Гроув. Джони Стивънс и някой от доброволците от юга щяха да яздят отпред и да подготвят пътя. В края на краищата един инспектор трябва да бъде посрещнат подобаващо.

За Гордън всичко това беше безсмислица. Един час, прекаран с Джони над старата пътна карта, щеше да му е достатъчен, за да набележи маршрута. А резервният кон би бил точно толкова от полза, колкото цял охранителен взвод.

Гордън особено яростно се противопоставяше на решението Бокуто да тръгне с него. Човекът беше по-нужен тук. Но Съветът бе непреклонен. Или щеше да приеме условията, или изобщо нямаше да му позволят да тръгне.

Напуснаха Кървалис рано сутринта. От студа от ноздрите на конете се вдигаше пара. Докато яздеха покрай старото университетско игрище, видяха колона маршируващи новобранци. Въпреки че бяха целите омотани в дрехи, от високите им гласове лесно се познаваше, че това са момичетата на Дина.

Групата втренчи очи в тях, когато се разминаваха. Лицето на Дина не се виждаше от разстоянието, но въпреки това той усети погледа й.

Сбогуването им беше страстно физически и напрегнато емоционално. Гордън не бе сигурен, че дори в Америка преди войната с нейното многообразие на сексуалните взаимоотношения, е имало подходящо наименование за връзката им. Раздялата им беше истинско облекчение. И в същото време знаеше, че тя ще му липсва.

Групата препускаше здраво покрай голите овощни градини и замръзналите полета, опитвайки се да стигне до Роуланд преди залез-слънце. Толкова близко бяха границите — на един ден път от крехкия център на онова, което минаваше за цивилизация. Оттук нататък започваше пустошта и територията на бандитите.

В Роуланд чуха последните слухове, че един контингент холнисти вече са установили малко владение в Юджийн. Бегълците разказваха за банди облечени в бяло варвари, които опустошаваха околностите, опожаряваха селата и отмъкваха храна, жени и роби.

Ако всичко това беше вярно, Юджийн се превръщаше в проблем. Трябваше да минат през разрушения град.

Бокуто настоя да не предприемат никакви рисковани действия. Гордън се мръщеше и почти не проговори, докато експедицията изгуби три дни в заобикаляне по замръзналите и разнебитени пътища на изток до Спрингфийлд и после обратно на юг. Най-после стигнаха до укрепения Котидж Гроув.