Стефани Майър - Скитница

С крайчеца на окото си забелязах как Мелани и Иън изтръпнаха от изненада. Това тяло изглеждаше много по-младо от истинската му възраст, която беше някъде около седемнадесет.

Тъкмо тази малка лъжа, тази предварителна заявка към партньора ми ме накара да разбера, че щях да остана тук. Че щях да бъда с Иън и останалите от семейството ми. Почувствах стягане в гърлото, усетих го странно подуто.

Джейми потупа лицето ми, за да му обърна внимание. Изненадах се, когато видях колко голяма е ръката му върху бузата ми.

— Позволиха ми да участвам в акцията, с която трябваше да те вземем.

— Знам — казах тихо аз. — Спомням си… Да, Вет си спомни, че те е видяла там. — Погледнах сърдито Мел, а тя само сви рамене.

— Опитахме се да не я изплашим — каза Джейми. — Тя беше толкова… изглеждаше толкова крехка. И мила. Заедно я избрахме, но аз бях този, който трябваше да реши! Виждаш ли, Мел каза, че трябва да вземем някоя млада — някоя, която има по-голям процент живот като душа или нещо подобно. Обаче не и прекалено млада, защото знаеше, че няма да искаш да си дете. Джаред хареса това лице, защото каза, че никой няма да не му вяр… да не му вярва . Ти изобщо не изглеждаш опасна, тъкмо обратното. Джаред каза, че всеки, които те види, ще иска съвсем естествено да те защити, нали така, Джаред? Обаче все пак аз имах последната дума, защото търсех някоя, която да прилича на теб. И си помислих, че тя изглежда като теб. Защото приличаше на ангел, а и ти си добра като ангел. И наистина красива. Знаех си, че ще си красива — каза Джейми и се ухили до уши. — Иън не дойде. Остана тук с теб — каза, че не го интересува как изглеждаш. Не позволи на никого да докосне дори с пръст контейнера ти, дори на мен или на Мел. Обаче този път докторът ми позволи да гледам. Беше страхотно, Скит. Не знам защо не ми позволяваше да гледам преди. Но не ми позволиха да помагам. Иън не позволи на никого да те докосне.

Иън стисна ръката ми и се наведе да прошепне нещо през тази голяма коса. Гласът му беше толкова тих, че само аз можах да го чуя:

— Държах те в ръката си, Скитнице. А ти беше толкова красива.

Очите ми се навлажниха и трябваше да подсмръкна.

— Харесва ли ти? — попита разтревожен Джейми. — Сърдиш ли се? Вътре с теб няма никой, нали?

— Не мога да кажа, че се сърдя — прошепнах аз. — А и… не намирам никой друг. Само спомените на Вет. Тя е била тук, откакто… не мога да си спомня кога не е била тук. Не мога да си спомня никакво друго име.

— Ти не си паразит — каза твърдо Мелани и докосна косата ми, пое един златист кичур и го остави да се плъзне между пръстите й. — Това тяло не принадлежеше на Вет, но никой няма претенции към него. Изчакахме, за да се уверим, Скит. Опитвахме се да я събудим почти толкова дълго, колкото и Джоди.

— Джоди? Какво стана с Джоди? — изчуруликах аз и от вълнение гласът ми се извиси като на птичка. Помъчих се да стана и Иън ме повдигна — не вложи никакво усилие, никаква сила да помогне на крехкото ми, ново тяло да седне, продължавайки да го крепи с ръка. Сега видях всички лица.

Докторът вече беше изтрил сълзите си. Джеб надничаше зад него с доволно, но същевременно изгарящо от любопитство лице. До него беше една жена, която в първия миг не познах, защото лицето й беше по-оживено, отколкото го бях виждала някога, а и без това не бях имало много време да го гледам. Беше Манди, бившата Лечителка. По-близо до мен беше Джейми с широка, радостна усмивка. Редом с него Мелани, а Джаред зад нея с ръце около кръста й. Знаех, че сега ръцете му няма да намерят покой, ако не докосват тялото й — моето тяло? Че ще я държи винаги колкото може по-близо до себе си и ще мрази всеки сантиметър между тях.

Това ми причини остра, пронизваща болка. Нежното сърце в слабия ми гръден кош потрепери. Никога преди не е било разбивано и не разбираше този спомен.

Със съжаление си дадох сметка, че продължавам да обичам Джаред. Не бях се освободила от това, не бях освободена от ревност за тялото, което той обичаше. Хвърлих бърз поглед на Мелани. Забелязах как тъжно изкриви устните, които някога бяха мои, и разбрах, че тя разбра.

Продължих бързо да оглеждам лицата, наредили се в кръг около леглото ми. Труди и Джефри, Хийт, Пейдж и Анди, Бранд, дори…

След кратко мълчание докторът ми отговори:

— Джоди така и не дойде в съзнание. Опитвахме се толкова дълго, колкото можахме.

В такъв случай Джоди мъртва ли беше? — запитах се аз и неопитното ми сърце се разтуптя. Разбуждах по толкова груб начин това толкова крехко нещо.