Алфред Вогт - Играчите на не-А

Сведенията на Ашаргин се изчерпваха с това, но Госейн нямаше нужда от повече. Типична разновидност на езическа религия. На Земята бе имало предостатъчно от тях, дребните особености нямаха значение. Неговото съзнание се захвана с несравнимо по-важните промени в сегашното му положение.

Явно настъпваше поврат в участта на Ашаргин. Джилбърт се огледа, все по-ясно осъзнаваше значението на подробностите, които забелязваше около себе си. Трима свещеници в черни униформи, единият управляваше самолета. Тук беше и Йеладжи. Пазителят на Криптата беше доста закръглен. Одеждите му, които отначало изглеждаха толкова ослепителни, при по-внимателен оглед се оказаха все същата черна униформа, но покрита с изтъкано от злато и сребро наметало.

Йеладжи беше втори в църковната йерархия на Горгзид, с по-нисък ранг само от Секох — религиозен властител на планетата, която бе дала живот на Енро. Но положението и ролята му в момента не означаваха нищо за Джилбърт Госейн, защото този жрец му изглеждаше несъмнено дребна фигура в галактическите игри.

Погледна през илюминатора. Все още летяха над планини. Щом сведе очи, осъзна за пръв път, че дрехите му изобщо не подхождаха на селския ратай Ашаргин. Носеше офицерска униформа от армията на Най-великата Империя — панталон със златни кантове и куртка с отличителни знаци, които бяха инкрустирани със скъпоценни камъни. Подобно облекло Ашаргин не бе виждат вече единадесет години.

Генерал! Високият чин стъписа Госейн и рязко избистри мисълта му. Сигурно имаше някаква особено важна причина Следовника да го е запратил тук, точно когато съдбата на принца се променяше ненадейно. Но го лиши от допълнителния мозък и го остави безпомощен в тяло, управлявано от напълно неуравновесена нервна система.

Ако това състояние беше временно, значи Джилбърт имаше възможността да опознае някои страни от живота на галактиката, каквато иначе едва ли би му се открила. Ако пък измъкването от тези обстоятелства зависеше изцяло от собствените му усилия, неговата роля ставаше още по-лесна за разгадаване. Трябваше да обучи Ашаргин на не-А възможно най-бързо. Само така можеше да се надява да контролира напълно чуждата му среда.

Госейн си пое дълбоко дъх. Учуди се колко по-добре му стана. Вече бе взел решение — непоколебимо и с достатъчно пълна преценка на ограниченията, които му налагаше положението. Времето и новите събития вероятно щяха да добавят нови важни за целите му факти, но докато оставаше пленник на нервната система на Ашаргин, обучението беше на първо място. Не очакваше особени затруднения.

В действителност само се бе заблудил от примирението, с което принцът приемаше полета. Наведе се през пътеката към креслото на Йеладжи.

— Високоблагородни Пазителю, къде ме водите?

Помощникът на църковния йерарх се обърна и го изгледа недоумяващо.

— Как къде? При Енро.

Джилбърт искаше да разгледа всички местности, над които минаваше аероколата, но в този миг бе лишен от способността да възприема каквото и да било. Тялото на Ашаргин сякаш се превърна в безформено желе. Притъмня му от ужас.

Опомни се донякъде, едва когато самолетът се раздруса при кацането. Повлече се на разтрепераните си крака към изхода и видя, че са се спуснали върху покрива на сграда.

Госейн се заоглежда с жадно любопитство. Струваше му се важно да получи представа къде е попаднал. Не му провървя. Краищата на покрива се намираха твърде далече от него. Неохотно се остави тримата по-млади свещеници да го отведат към стълбата надолу. За миг зърна в далечината планини, може би на около петдесет километра. Дали бяха същите, зад които остана храмът? Предположи, че са те, защото други не се виждаха наоколо.

Слезе с придружителите си по три широки стълбища, после тръгнаха по ярко осветен коридор. Спряха пред богато украсена врата. Младшите свещеници се отдръпнаха, а Йеладжи го доближи. Сините му очи блестяха.

— Ашаргин, ще влезеш сам. Възлагат ти се съвсем обикновени задължения. Всяка сутрин в същия час — осем по времето на град Горгзид — ще идваш пред тази врата и ще влизаш без да чукаш. — Поколеба се и заговори по-превзето: — Не е твоя работа какво прави негово превъзходителство при влизането ти. Това важи дори за случаите, когато в стаята има дама. Няма да ги забелязваш — в най-буквалния смисъл! Влезеш ли, ще бъдеш изцяло на разположение на негово превъзходителство. Не искам да кажа, че ще вършиш черната слугинска работа, но ако ти бъде оказана честта да получиш лично поръчение от негово превъзходителство, ще го изпълниш незабавно.