Гордън Диксън: Разрушителят на светове

И ето на, моля ви се: преди две седмици Езекил се свърза с Хенри, за да ходатайства за приемането на още едно от незаконните деца на брат си, безбожника — скитник. Между другото, дори майката на Блейс не можеше да каже, кой точно е бил истинският му баща.

Блейс подозираше, че Хенри винаги е отстъпвал на брат си, макар че Езекил го изкарваше пред другите по-твърд и от кремък. Естествено, навремето Хенри се съгласи да приеме и възпитава по-големият с десет години полубрат на Блейс, Дахно, а сега не отказа да приеме и Блейс. Благодарение именно на Езекил, с неговия неизчерпаем хумор и доброта, Блейс получаваше шанса от време на време да си отдъхне от непредсказуемостта на майка си и желязната дисциплина, налагана му от наставниците. Но сега Езекил бе останал далеч назад…

Едно време майката държеше Дахно близо до себе си, смятайки, че само тя може да го контролира и управлява. Но това никак не й се удаваше и Дахно, който бе с една-две години по-голям, отколкото бе Блейс сега, се опита да избяга. Тогава тя го изпрати при Хенри и се зарече да не допуска повече същата грешка.

И все пак я допусна. Наставниците, контролиращи непрекъснато Блейс, постоянно се сменяха с появата на поредния нов любовник, уволняващ предишните и наемащ нови. Момчето редовно бе излагано на показ пред гостите на майка си и тогава тя се къпеше в отразената от гениалния си син слава.

Безусловно, той бе гений, истински гений. Но към заложбите по рождение трябваше да се прибавят и много дълги и досадни часове на учене в условията на желязна дисциплина.

Не му бе трудно да учи — всичко му бе интересно. Майка му така и не можеше да се отърве от екзотичните си принципи и затова той никога не бе наказван физически. Обикновено го пращаха „да помисли над поведението си“ в една специална стая. В нея нямаше мебели, освен едно специално легло, създавано от силово поле. То обгръщаше тялото изцяло и осигуряваше желаната температура и твърдост.

В стаята просто нямаше какво да се прави и затова, като всяко дете оставено само, той даваше простор на въображението си. Блейс си мечтаеше за страна, в която да липсват и наставниците, и майка му, страна, в която той притежаваше вълшебна пръчица, даваща му неограничена власт и свобода. Тогава, като единствен представител на тази власт, той щеше специално да настоява около него да има само едни и същи хора. С една дума, животът в тази страна щеше да е съвсем, съвсем различен…

Налегналите го спомени постепенно отстъпиха на заден план и той отново се върна към сегашните си тревоги и опасения. Отначало, след като разбра решението на майка си, той изпадна в екстаз при мисълта, че най-после ще се измъкне от затвора си. Но на кораба той имаше достатъчно време за размисъл, и след като възбудата му понамаля, започна да се замисля: а няма ли отново да почнат да го командват, само че други, нови наставници? Останал съвсем сам, той бе започнал да изучава религиозните материали, които взе със себе си. Трябваше старателно да се подготви и да разбере как трябва да се защитава и пази (за всеки случай) в новата за него среда — от „чичото“ и двамата му сина, имената, на които Блейс все още не знаеше. Той се стараеше да запомня наизуст направо цели фрази, за да може при необходимост да ги повтори като папагал, дума по дума. Едно време можеше да цитира по памет таблиците с цените на акциите, на недвижимите имоти, а също и текущите политически новини. Макар че почти не разбираше какво значат всичките тези думи, това не пречеше на майка му да го представя пред гостите си като детето чудо.

На втория ден от пътуването си Блейс съвсем неочаквано усети нечие присъствие до себе си.

— Според мен, той е много самотен — каза на колежката си една от стюардесите. — Повечето деца се носят насам-натам като побъркани, постоянно са жадни и тичат за сок в бара, дразнят и досаждат на всички, а този просто си седи и не създава никакви грижи.

— Е, бъди му благодарна тогава и го остави и ти на мира — й отговори другата.

— Явно нещо сериозно е станало там, откъдето идва — настояваше първата, — това е причината да е самотен и разстроен и да се държи така.

Втората стюардеса бе настроена скептично — беше далеч по-опитна, с много повече полети, отколкото червенокосата, с живо лице и стройна фигура, по-младежка. Въпреки съвета й да остави момчето на мира, червенокосата все пак тръгна към Блейс, седна на съседното кресло и го завъртя така, че да вижда лицето му.

— На звездите ли се любуваш? — попита тя.