Гордън Диксън: Разрушителят на светове

Момчето гледаше гребена, и почувства как го обзема страх. Да, той го очакваше. И все пак нямаше друг начин да оцелее, нямаше друг изход, освен този — да каже истината.

Треперещият гребен спря на няколко сантиметра от гърлото му.

Блейс знаеше какво да очаква — майка му, екзотичка по произход и възпитание, тоест, човек принципно неспособен на престъпление — никога не би извършила това, за което настояваше измъчената й душа. Наистина, тя се бе постарала да се отърве от екзотичните морални принципи и навици, струваше й се, че това бе завинаги. И все пак, сега не й стигнаха силите да ги преодолее.

Побелелите пръсти на жената най-накрая се отпуснаха. Тя внимателно остави гребена на масичката пред огледалото. Почти физически се долавяше как самообладанието й надделя.

— Е, Блейс — хладно и спокойно произнесе тя. — Дойде време нашите пътища да се разделят.

Блейс бе седнал пред екрана в залата за отдих на космическия кораб. От най-близките звезди го делеше разстояние, равно на няколко светлинни години. Сега вече наистина бе сам, но затова пък — свободен завинаги…

Корабът го отнасяше към една от двете дружествени планети — Асоциация, далеч от Нова Земя, където преди два дена той окончателно се раздели с майка си. Отсега нататък Асоциация щеше да бъде новият му дом.

Още един ден, и той ще е там — в столицата, космическото пристанище Екюмени. До момента на скандала с майка си, Блейс не се бе замислял много-много за своето бъдеще, предполагайки, че щом се избави най-накрая от нея и легиона постоянно сменящи се наставници, всичко обезателно ще се нареди. Но засега такива промени съвсем не се очертаваха.

Блейс се преструваше, че е напълно погълнат от изучаването на звездите зад екрана, особено от Епсилон Еридани, около която се въртяха планетите Асоциация и Хармония. Неволно той си припомни двата Екзотични свята — Култис и Мара, които по съвсем същия начин обикаляха около звездата Процион А. Майката на Блейс се бе родила и израснала тъкмо на една от тези две планети. По-късно тя завинаги напусна родния си свят, изпълнена с ярост и разочарование: екзотиците не можеха да й осигурят свободата и привилегиите, полагащи й се по право.

Асоциация се намираше само на осем фазови прехода от Нова Земя — макар и неточно, защото така се определяха разстоянията за кораб в космоса.

Блейс вече знаеше, че ако зависеше само от последователното изпълнение на тези фазови преходи, те биха стигнали до планетата само след няколко часа. Но проблемът беше друг — с увеличаване на пространствено-времевия интервал положението на точката, в която корабът трябваше да се върне, ставаше все по-трудно определимо. Затова след всеки пореден фазов преход наново се пресмяташе местоположението на кораба. За да се осигури пълната безопасност на пасажерите, през целия път се извършваха няколко малки фазови прехода, в резултат на което времето, което те прекарваха в пътуване, се разтегляше до три дни.

При пристигането си на Асоциация, Блейс трябваше да бъде посрещнат от този, който щеше да се грижи за него в бъдеще — по-големият брат на Езекил Маклийн, един от първите мъже в живота на майка му.

А Езекил бе единственият светъл лъч в миналото на Блейс. Именно Езекил пое върху себе си бремето на бащинството и отговорността не само за Блейс, но и за по-големият му полубрат Дахно. Преди няколко години майка му изпрати Дахно (не без посредничеството на Езекил), във фермата на брат си — Хенри Маклийн.

Странно, но Езекил същевременно приличаше, и не приличаше на майка му. Тя го бе оставила, без да съжалява, както бе изоставила света на Екзотиците, а така също и родната си планета Култис. Той, роденият на Асоциация, напусна също родната си планета без гняв и презрение. Със своето луничаво, кръгло, винаги внимателно и приветливо лице, Езекил Маклийн по нищо не приличаше на дружествениците. Той бе добродушен и безгрижен — спокойно приемаше всички неприятности, които постоянно се стоварваха върху него заради необходимостта да се намира близо до Блейс и майка му, която непрекъснато си намираше все нови и нови любовници. Обикновено след всеки новодошъл тутакси изхвърляше предишния. Но Езекил явно нямаше нищо против да бъде наполовина слуга, наполовина приятел. По някакъв чудодеен начин той се оправяше с обикновено лошото настроение на майката на Блейс. Виждаше се, че тя просто се нуждае от него, макар и да не го допускаше вече в спалнята си.