Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— А все пак — колко стар е бил? — поинтересува се Блейс, а Дахно се усмихна.

— Такива като него са били строени преди осемдесет години — отвърна той. — Загадка, не мислиш ли? Но както и да е, корабът е бил продаден за достатъчно голяма сума, така че да може да се купи земя, да се построи къща и да се наемат трима учители за малкия.

— И на колко години е той сега? — попита Блейс.

— На шестнадесет — отговори Дахно.

Шестнадесет, помисли си Блейс. Уил Маклейн беше само с три години по-възрастен, когато загина на Сета. Но Дахно продължи да говори:

— Това уединено място е просто идеално за целите ни. Ще ви дам карта и подробни указания. Искам ти и петте Кучета да отидете там и да завземете имението. Не причинявайте нищо лошо никому — просто затворете всички в стая, откъдето да нямат връзка със света. А аз ще дойда привечер и тогава ще ги убедим да ни приютят за няколко дни. — Той замълча и се усмихна на Блейс. — Като се имат предвид талантите ти, едва ли ще имате някакви проблеми и съм сигурен, че те с удоволствие ще ви предложат гостоприемството си.

Блейс не отговори и след секунди Дахно продължи:

— Аз ще имам грижата да обясня на останалите вицепрезиденти как да се доберат до мястото на срещата. Те ще пристигнат тук утре. Съвещанието ще остане за следобеда, а после ще освободим пленниците или пък ще направим така, че те сами да се освободят от затвора си след няколко часа. А през това време ние ще тръгнем към космодрума. Вече съм поръчал билетите за връщане. Така че би трябвало да сме излетели най-късно на следващата сутрин след срещата.

— А колко хора има сега в имението? — попита Блейс.

— Момчето и трима старци — наставниците му: дорсаец, екзотик и третия май е от Хармония. Къщата е напълно автоматизирана.

Дахно се усмихна на Блейс.

— Момчето е сираче — като вас и мен, мистър вицепрезидент — рече той и се надигна от креслото си. — Ще поговорим по-подробно после, когато настаним Кучетата. Вече съм им ангажирал стаи.

Блейс с учудване установи, че неизвестно защо, но страшно много се интересува от Хал Мейн.

Блейс вървеше по коридора на хотела към стаята си, но мисълта за сирачето, намерено в космическия кораб, все още не го напускаше. Твърде много бяха съвпаденията — не можеше да не ги вземе под внимание.

Първо, възрастните, които са били на кораба заедно с момчето, явно са го напуснали малко, преди да го открият. Иначе как биха могли да са сигурни, че корабът ще бъде открит почти веднага? Второ, защо не са се притеснявали, че оставеното без надзор дете няма да почне да си играе с лостовете и копчетата за управление?

И трето, какво ли ги е накарало изобщо да оставят Хал Мейн съвсем сам? Та нали само достатъчно възрастни, здрави и технически грамотни хора — един или повече, биха били в състояние да докарат кораба в близост до Земята, където вероятността да го открият, е била най-голяма.

„Пък и да не забравяме избора на учители“, мислеше си той, докато отваряше вратата на стаята си, влизаше вътре и светваше лампата: дорсаец, квакер и екзотик. Защо точно такива? Вероятно съществуваше основателна причина, поради която се е налагало момчето да усвои основните принципи на тези толкова различаващи се Отцепени култури. Изглежда, че това момче го чакаше доста особено бъдеще. Може би, като пораснеше, трябваше да започне да прокламира истинските ценности на трите основни Отцепени култури сред населението на Земята? Но това беше само един от възможните отговори, а и на Блейс не му се струваше много приемлив: всичко беше твърде сложно и старателно подготвено, само за да се извърши нещо толкова просто.

Блейс се отпусна в едно от меките кресла, без да забележи, че то е специално пригодено към размерите му, както креслата в стаята на Дахно. Беше съвършено ясно, че ще му е нужна допълнителна информация за момчето и всичко свързано с него.

Ако такива сведения наистина съществуваха, нямаше нищо по-просто от това да ги получи. Системата за комуникации на хотела можеше да го свърже с всяка една библиотека или база данни на Старата Земя, е, с изключение може би само на Последната Енциклопедия, която се намираше на геостационарна орбита извън планетата.

Изведнъж едно внезапно хрумване така го разтърси, че той чак подскочи и се изправи в креслото. Над кое място от земната повърхност висеше постоянно Последната Енциклопедия? Трябваше веднага да разбере.

Той се свърза със справки и попита. Отговорът бе даден веднага. Блейс сравни получените данни с координатите на имението, което беше определено за място на срещата им. Не, това едва ли беше само съвпадение. Последната Енциклопедия, висяща на много мили от повърхността на Земята някъде горе в небето, беше точно над имението.