Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— Не… — започна той.

Блейс натисна копчето и Броули рухна на пода. Очите му така и си останаха — отворени, а на лицето му беше замръзнал ужас. Блейс дълбоко въздъхна, гледайки го.

Нещо отвътре го караше да съжалява, но той беше наясно, че в дадения случай убийството беше неизбежно. Блейс се обърна към нападателите си, които тъкмо бяха дошли на себе си и се опитваха да се изправят на крака.

— Вие двамата — застанете от тази страна на масата. — Блейс им показа по-отдалечения от него ъгъл на масата, държейки ги на прицел. Те се приближиха към трупа на Броули, погледнаха го и отново се втренчиха в пистолета.

— Мисля, че най-добре е да го хвърлим някъде от някой покрив — рече Блейс. — Това, което той възнамеряваше да направи с мен, ще е добре и за него. Трябва да изглежда така, все едно се е качил за нещо на покрива рано тази сутрин и е паднал оттам — за предпочитане откъм странична уличка, където няма да открият тялото му поне няколко часа. А колкото по-късно го намерят, толкова по-добре — и за вас, и за мен. Предполагам, че ключовете от колата са у него. При всички случаи го занесете до колата и ще го откарате някъде, където има подходящ покрив — гледайте да са поне десет етажа.

Той ги гледа още няколко секунди.

— Да-а — продължи той, държейки пистолета все още насочен към тях, — аз все пак се надявам никога повече да не ви видя, но ако това стане, ще трябва да се оправям и с вас.

Те мълчаливо го погледнаха, после, без да кажат нищо, вдигнаха тялото на Броули и се изнесоха.

Като остана сам, Блейс отново седна до масата, опря лакти върху й и притисна чело към хладната й блестяща повърхност, стискайки силно с ръце главата си. Тресеше го. Друг изход от създалото се положение нямаше. А сега трябваше да се обади и да отмени покушението.

Той все още стискаше пистолета в ръка. Когато го остави на масата, забеляза, че ръцете му треперят. Ако онези двамата се върнеха, едва ли щеше да се справи с тях.

Блейс отново погледна към пистолета и тогава видя, че го е оставил върху някакво неотворено междупланетно съобщение, което явно беше пристигнало след разговора му с Ара. Беше от Старата Земя, което означаваше, че го е изпратил Дахно. Блейс взе плика и го отвори. Писмото беше кодирано, но той отдавна беше свикнал с тези неща и го прочете, все едно четеше обикновено писмо:

„Скъпи мистър вицепрезидент,

Надявам се да се срещна с вас примерно след тринадесет дни междузвездно време в хотела, за който ви бях споменал в последното си писмо, в околностите на град Денвър. Трябва да вземете със себе си пет от най-преданите Кучета. Може да потрябват.

Той остави писмото и се хвана за телефона, за да се обади на Ахрам Моро.

— Блейс Аренс! — възкликна онзи. — Моите Кучета са ви много, много благодарни, тоест, извинете ме, вашите Кучета — вашите и на Дахно. Тази вечеря беше истински празник за тях.

— Радвам се, че им е харесало — произнесе Блейс, — защото имам някои неприятни новини за вас. Ще трябва да отложим за неопределено време работата, която бяхме планирали. Току-що получих известие от Дахно.

— О — каза Ахрам. После настъпи тишина, а след това той заговори отново, вече с по-жизнерадостен тон: — Да, те наистина ще бъдат малко разочаровани. Но не смятам, че това ще ги наскърби много, тъй като миналата вечер в известна степен е достатъчна компенсация.

— Петима от тях няма да останат разочаровани — уточни Блейс. — Знаете ли адреса на офиса ни в Екюмени?

— В Екюмени ли? Да, знам го.

— Хубаво. Тогава незабавно ми изпратете петима от най-добрите ви Кучета. Ще ги очаквам след три часа. Сега ми се налага да изляза, но след три часа ще се върна.

— След три часа ли, Блейс Аренс?

— Да, след три часа — потвърди Блейс. — А, и нека се приготвят за междузвездно пътуване — отиваме на друга планета.

— На друга планета? — като ехо повтори Ахрам, но в гласа му вече имаше нови нотки. — Как ли ще им завиждат останалите!

— Необходимо е те да бъдат тук след три часа. Наемете кола, самолет, изобщо всичко, каквото е необходимо, и им купете каквото ще им е нужно за пътуването. Всички разходи ще ви бъдат възстановени.

— Не се притеснявайте за това, Блейс Аренс. Имаме предостатъчно средства.

— Да се надяваме — изрече Блейс. — Те ще пътуват с мен.

— Ама и вие ли заминавате? — недоверчиво попита Ахрам.

— Да, за известно време — отвърна Блейс.

— Но тогава от кого ще получаваме заповеди, след като нито вие, нито Дахно няма да сте тук?