Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— За това ще ви съобщят допълнително от офиса — поясни Блейс, — а за останалото — действайте както обикновено. А сега — довиждане.

Той прекъсна връзката, без да дочака отговора на Ахрам. Блейс се надигна трудно, канейки се да тръгва, но изведнъж си спомни, че ще трябва да позвъни на още едно място. Обади се в агенцията, където си беше резервирал билет преди няколко дни. Дневната смяна още не беше дошла, и той предаде на нощния дежурен, че ще му трябват още пет места. Тази молба предизвика известно объркване, и накрая, след доста висене и чакане му отговориха — но не беше дежурният, а друг човек.

— Много съжалявам, Блейс Аренс — печално произнесе той, — но свободни места няма. Нямаме дори едно свободно място, да не говорим за пет.

— Какво, за пет хиляди междузвездни кредита — повтарям, междузвездни! — вие не можете да ми намерите още пет места?

— Аз… — Гласа пресекна. — Ще ви звънна след няколко минути, Блейс Аренс. Бихте ли ми дали номера си?

Блейс му даде номера на телефона в офиса. Не бяха минали и две минути и телефона отново иззвъня, и същият глас отпреди малко му съобщи с тържествуващ тон:

— Намерих ви пет допълнителни места, Блейс Аренс. Изглежда, че нещо не сме броили правилно — преди секунди открих, че все пак разполагаме с една свободна петместна каюта.

— Благодаря ви — каза Блейс.

— Няма за какво, Блейс Аренс, винаги сме готови да помогнем.

Блейс прекъсна връзката и горчиво се разсмя. Вече се канеше да се отправи към вкъщи, за да си събере багажа, когато погледа му попадна отново върху писмото от Дахно.

Той отново се разсмя, но горчивината вече го подразни, наложи си да се успокои и побърза да си тръгне.

Пътуващите в космическите кораби пасажери знаеха, че всъщност полетът е едно движение в изпълнения със звезди космически мрак, но за тях самите той се състоеше единствено в това да прекарат няколко дни, затворени на едно неподвижно според тях място.

По пет пъти на ден ежедневно се предлагаше храна, приготвена от най-добрите готвачи съобразно вкусовете и навиците на всеки от пътниците. Алкохолните напитки се предлагаха свободно. Освен това на кораба имаше и малко казино.

За съжаление Блейс никога не бе придавал особено значение на яденето — за него това беше само физиологична необходимост, гориво за тялото му. Алкохолът той отъждествяваше с отрова, а и държеше винаги да е с ясно съзнание.

Хазарта го отегчаваше. По-скоро би могъл да оправдае склонността към алкохолизъм, но пристрастеността към хазарта Блейс не можеше да извини по никакъв начин.

Самият той беше напълно доволен просто да си седи и няколко дена само да размишлява върху получената до момента информация.

Седнал в каютата на кораба, Блейс погледна към обсипания със звезди екран и отново усети прохладния, спокоен свят на самотата. Сега вече разбираше, че убийството на Броули окончателно го е отделило от останалата част от човешкото общество. И последните остатъци от илюзиите му относно етиката се изпариха. У него вече нямаше никакво колебание, а само постоянно и целенасочено усилие на волята. Той продължи да размишлява. Следващата неприятна стъпка беше да съобщи на Дахно за смъртта на Броули. Това беше нещо, което трябваше да бъде направено.

След като взе окончателно решение за бъдещите си действия, Блейс се успокои. Когато в крайна сметка се озова на Стара Земя, той откри, че вече изобщо не се притеснява от предстоящата си среща с Дахно.

Хотел „Сянка“ се оказа на около осемдесет мили западно от град Денвър. От гледна точка на комфорта той беше горе-долу от вида хотели, в които Блейс обикновено отсядаше. Но имаше една едва забележима разлика — от хотела лъхаше странно наглед усещане за стабилност и сигурност.

Старата Земя беше нещо повече от люлка на човечеството. Онези, които живееха там сега, отлично го съзнаваха и това им придаваше сериозност и задълбоченост във всичко — и по това как се самооценяват, а също и какво и как строят.

„Може би щеше да е в реда на нещата да се почувствам уязвен“, помисли си Блейс, тъй като беше роден на един от Новите светове, но странно нещо, изобщо не усещаше огорчение и мълчаливо се примири с превъзходството на земните жители.

Той и петте Кучета влязоха във фоайето на огромната сграда на хотела. Блейс се свърза отдолу със стаята на Дахно и чу гласа му — брат му ги канеше да се качат при него.

След малко те се озоваха в дълга, голяма стая, стените, на която бяха почти изцяло остъклени.