Гордън Диксън - Разрушителят на светове

Дахно посочи към барчето с напитки и храна.

— Заповядайте. — Той стана, за да стисне ръката на брат си и Блейс изпита едно непознато досега удоволствие — да говори с човек, чийто очи са на нивото на неговите. През това време Кучетата с удоволствие се възползваха от поканата на Дахно.

— Да седнем — рече Блейс на брат си. — Трябва да ти кажа туй-онуй.

— Така ли? — учуди се Дахно и внимателно се вгледа в Блейс. — Ами тогава нека отидем другаде. Имам една малка стаичка, където можем да поговорим на спокойствие.

Стачката въобще не беше толкова малка, а просто беше обзаведена така, че да изглежда като малко уютно местенце. Особено се набиваха на очи двете кресла, явно правени специално за размерите на Дахно, а и на Блейс също.

Те се настаниха в тях, и Дахно започна:

— Е, казвай — какво ново?

— Нортън Броули е мъртъв — рязко произнесе Блейс. — Той се канеше да оглави организацията, за да осъществи собствените си цели.

— Така ли? — Колкото и странно да беше, но Дахно изобщо не изглеждаше учуден. — И кой го уби?

— Аз — отговори Блейс, — когато той дойде, за да убие мен.

Дахно бавно кимна.

— Трябва да отбележа, че от известно време и аз самият го наблюдавам внимателно — замислено започна Дахно. — Предвид произхода му, той спокойно можеше да стане един от Другите, но не беше обучаван в центровете ни. Просто той беше един от първите, с които се запознах, когато се преместих да живея в Екюмени. Много амбициозен, но ако не беше такъв, аз не бих имал никаква полза да го наемам. А не се ли страхуваш, че могат да припишат смъртта му на нашата организация?

— Едва ли — сви рамене Блейс и накратко, но много точно, му предаде какво беше станало по време на последната му среща с Броули.

— Така, така — кимна Дахно, след като изслуша разказа му. — Може би е по-добре, че това се е случило сега, а не по-късно. Но ми е интересно защо смяташ, че трябва да се откажем от опита за покушение над Маккей. Сигурен съм, че не съм ти казвал да правиш такова нещо.

— Разбира се, че не си ми казвал нищо подобно — каза Блейс. — Тогава ти прекалено много бързаше да заминеш, а в твое отсъствие аз реших да проверя как се грижат за безопасността на Маккей… — И той разказа на Дахно за Защитниците на Маккей. — И тогава ми стана пределно ясно, че Кучетата нямат никакъв шанс пред тях. Да… А такъв проблем не търпеше отлагане, трябваше бързо да се вземе решение. И аз го взех.

— Така… — произнесе Дахно. — Какво пък, по всяка вероятност си бил прав. Сигурно и аз самият бих постъпил така на твое място.

Той се плесна по коляното и с това като че ли тегли чертата на случилото се.

— Сега относно срещата — продължи той. — Като се запознах със ситуацията тук, дойдох до извода, че силите за безопасност на Земята ще реагират достатъчно бързо — дори да успеем да вземем някакво помещение под наем или ако организираме срещата тук, в хотела, представителите на властта веднага ще довтасат и ще започнат да задават въпроси. Колкото и идиотски да звучи, но ако искаме срещата да мине без проблеми, най-добре ще е да превземем някое частно имение, вместо да го купуваме или да го вземем под наем. Просто така ще оставим много по-малко следи, по които биха могли да ни открият, особено пък ако действаме бързо. Бързо да се съберем, бързо да проведем съвещанието и още по-бързо да се изнесем от Земята. А после, дори и да се усетят и да тръгнат да ни преследват, ние вече ще сме далече.

Блейс с интерес установи, че Дахно нарича Старата Земя просто Земята. Разбира се, това можеше и нищо да не означава, но можеше и да е доказателство, че брат му е признал преимуществата на планетата пред останалите светове.

— А сега — за мястото, което съм харесал — продължи Дахно. — То се намира на изток оттук, доста високо в планините и е съвсем изолирано. Въобще историята е повече от странна. Преди около четиринадесет години е бил открит неголям космически кораб, кръжащ в орбита около Земята. В него намерили само едно двегодишно момченце, което се казвало Хал Мейн, и нито един възрастен.

— Нито един възрастен ли? — попита Блейс. — И какво е станало с момчето?

— На кораба е имало оставени инструкции — как трябва да се грижат за него — поясни Дахно. — В тях се казвало, че корабът и всичко, което е в него, трябва да се продаде и с парите да се платят разходите за обучението и възпитанието на момчето. Представяш ли си само колко струва един космически кораб, пък макар и не последна дума на техниката?