Хари Харисън - Свят на смъртта II

Пръв взе надмощие Ч’ака. Той заби ножа си в пясъка, претърколи се и го захапа за дръжката. После притисна ръцете на М’шика, засили глава надолу и успя да открие пролука в бронята му. М’шика изкрещя и се изтръгна от хватката, а когато стъпи на крака, цялата му ръка бе обляна в кръв. Ч’ака скочи срещу него, но раненият успя да грабне тоягата си навреме, за да се предпази.

Тръгна заднишком, като се препъваше, с ранената си ръка успя да посъбере разхвърляните оръжия и побягна в отстъпление. Ч’ака го погна на няколко крачки, като крещеше възхвали за собствената си сила и умения, а противника си обсипваше с подигравки за малодушието му. Джейсън забеляза в пясъка да се въргаля къс и остър рог от някакво морско животно и побърза да го вземе, преди Ч’ака да се е обърнал.

Щом прогони врага си и той се скри от поглед, Ч’ака внимателно прегледа бойното поле и прибра всички още годни оръжия. Макар още да беше светло, той обяви края на работния ден и започна да раздава дажбите крено.

Джейсън седна и замислено задъвка храната си. Иджале, облегната на рамото му, току го разклащаше, докато се чешеше яростно. Въшките бяха неизбежна напаст; те се криеха в гънките на зле ощавените кожи и нападаха човешката плът, привлечени от топлината й. Джейсън също не бе пощаден и скоро установи, че вече се чеше в унисон с нея. Сърбежът сякаш отприщи гнева, който бавно и неусетно се бе трупал у него.

— Отслужих си моето — рече внезапно той и скочи на крака. — Край с робството. Накъде да тръгна към пустинята, за да открия д’зертано?

— Натам, ще стигнеш след два дни път. Как ще убиеш Ч’ака?

— Няма да го убивам. Просто се махам. Достатъчно дълго търпях гостоприемството и ритниците му.

— Не бива да правиш това — уплашено възкликна тя. — Ще загинеш.

— Ч’ака не може да ме убие, като ме няма.

— Всеки може да те убие. Такъв е законът. Избягалите роби ги убиват.

Джейсън отново седна на пясъка, отхапа от креното си и се зае да разсъждава над този факт.

— Ти ме убеди да остана още малко. Нямам особено желание да убивам Ч’ака, макар че той ми открадна ботушите. Просто не виждам как ще ми помогне неговата смърт.

— Колко си глупав! Нали като убиеш Ч’ака, ти ще станеш новият господар. Тогава можеш да правиш каквото си искаш.

Разбира се. Сега, като му го каза тя, социалната схема изглеждаше съвсем ясна. Понеже тук имаше роби и робовладелци, Джейсън бе останал с погрешното впечатление, че те принадлежат към различни слоеве на обществото, докато всъщност съществуваше само една класа, в която управляваше простият закон „кой кого“. Трябваше отдавна да се досети за това, още когато забеляза колко внимава Ч’ака да не допусне никого близо до себе си и как всяка нощ изчезва в някакво незнайно скривалище, за да не го нападнат. Това бе един вид свободно предприемачество, доведено до абсолютна крайност, поради което всеки бе враг на всекиго и социалното положение на човека зависеше от силата на ръцете и от бързината на рефлексите му. Ако някой се отделеше от стадото, се поставяше извън обществото и съответно ставаше негов враг, поради което рискуваше да бъде убит от първия срещнат. От всички тия разсъждения следваше, че той наистина трябва да убие Ч’ака, за да вземе преднина. Все още нямаше желание да го стори, но знаеше, че трябва.

Тази вечер Джейсън внимателно проследи с поглед Ч’ака, когато той неусетно се отдели от другите, и запомни посоката, в която тръгна. Естествено, робовладелецът щеше да направи няколко кръга, преди да се скрие, но с малко късмет Джейсън можеше да го намери. И да го убие. Не го привличаха твърде среднощните покушения и преди да се озове на тази планета, винаги бе смятал, че само страхливец може да убие спящ човек. Ала необикновените обстоятелства изискват необикновени похвати, а в открит бой той нямаше никакви шансове срещу тежко въоръжения си противник. Значи щеше да прибегне към ножа като таен убиец… по-точно към подострения рог.

Успя да подремне някъде до след полунощ, после безшумно се измъкна изпод кожените си покривала. Иджале го усети, че тръгва нанякъде; той видя отворените й очи на светлината на звездите, но тя нито помръдна, нито отрони дума. Все тъй безшумно той мина между телата на заспалите роби и изчезна в мрака сред дюните.

Не беше лесна работа да се открие Ч’ака в тъмната пустиня, но Джейсън не се отказваше. Наоколо имаше ровове и пясъчни ридове и всички те трябваше да бъдат претърсени. Робовладелецът сигурно спеше в някоя падинка и постоянно бе нащрек.