Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Хайде де, посечи го! — извика Извънземния историк. — Давам ти телепатична команда, която не можеш да пренебрегнеш — довърши тоя глупак!

— Не мога, господарю — отвърна Ханибал. — У него е символът на онова, което владее съществото ми дори повече от теб. Погледни, той държи Алигаторския крак!

— Мътните го взели! — изруга Извънземния историк. — Знаеш ли, ти си прав. Алигаторът е бил свещено божество при картагенците и всички е трябвало да се подчиняват безпрекословно на онзи, който носи крака му. Не съм и помислял, че нещата може да се обърнат така! Но какво да се прави, историята е пълна с изненади.

— Тъй де — съгласи се Бил. Той се изправи, дръпна сабята от ръцете на Ханибал и се приближи към Извънземния историк. — Сега какво ще кажеш? — попита рейнджърът, вдигнал сабята над главата си.

— Още една хубава теория — отвърна Извънземния историк, — провалена от глупава дребна аномалия. Нищо де, драго ми беше да работя с вас. Време е да си вдигам чуковете.

Тъй като все пак бе предвидил подобен развой на събитията, той начерта кръг в прахта, готвейки се да се измъкне бързо и същевременно с така присъщата за действията му елегантност.

Тъкмо когато довършваше кръга, откъм третия огън се надигна една фигура и се приближи към тях.

— Ти какво правиш тук, гнъсните го взели? — попита Бил.

Биха могли да се изтъкнат множество причини, някои от тях не чак толкова убедителни, за да се обясни присъствието на Хам Дуо при третия огън — облечен в кафяв плащ с качулка и високи кожени обувки на продавач на дрънкулки от Афродизия IV. Каквато и да бе истинската сред тях, важното бе, че Хам е тук и се бе приближил тъкмо в нужния момент, за да сграбчи Извънземния историк за яката.

— Пусни ме веднага — нареди Извънземния историк. — Никой няма право да се меси в хода на историята.

— И ти също — посочи Хам. — Този път обаче прекали.

— Какво смяташ да направиш? — попита го внезапно разтревожен Извънземния историк.

— Мисля да те върна обратно в клетката — отвърна Хам. — Нека властите решават как да постъпят с теб.

— Ще ти направя едно предложение, на което не можеш да откажеш — рече Извънземния историк.

Хам се усмихна мрачно.

— Пробвай.

— Какво ще кажеш, ако ти дам Трансформатора?

— Отказвам — каза Хам. — Доброволно ли ще дойдеш, или да накарам кукито да ти попее на ушенце?

— Само не това! — извряска Извънземния историк. — Но помисли, Хам Дуо! Нима ще си позволиш да откажеш Трансформатора, който ще те превърне в господар на пространството и времето?

Хам се замисли.

— Господар на пространството — това ясно. Но какво общо има с времето?

— Трансформаторът може да прави чудеса с времето. Не го ли знаеше?

— Мога да изкарам и без чудеса. Не обичам да се забърквам в религията.

— Не става дума за такива чудеса. Говорех в преносен смисъл. Ще ти покажа — ако бъдеш така добър да ме пуснеш за момент.

— Без номера?

— Без номера.

Хам пусна яката. Извънземния историк бръкна в кесията, която носеше отляво на колана, извади отвътре едър предмет с метален блясък, в който Бил разпозна Трансформатора.

— Здрасти, Трансформаторе! — подхвърли Бил.

— Здрасти, Бил, отдавна не сме се виждали.

— Млъквай! — скастри го Извънземния историк и плесна Трансформатора по металната кутия. — Той не е на наша страна. Не говори с него.

— А ти не ми нареждай — сопна се Трансформаторът и в гласа му се долови стаена заплаха.

Извънземния историк въздъхна.

— Някой пак е бърникал из командните програми. Едва ли си ти, Хам. Може да си храбър и хубав, но когато са раздавали мозъци, ти си се навел да си човъркаш пръстите. Не, тук някой играе хитри игрички. Мисля, че е дошло време, който и да е той, да излезе напред и да се представи.

— Или тя — обади се един глас от мрака отвъд светлината на огъня.

— Илирия! — извика Бил.

Фигурата, която пристъпи в осветения кръг, бе стройна и примамливо изваяна като истинска победителка в звезден конкурс по красота. Това беше Илирия от планетата Ройо, едрогърдеста и дългобедреста русалка, сякаш излязла от мечтите на истинския ценител на женската хубост. Очите й бяха виолетовосини, а блузката и възкъсата пола — почти прозрачни за трепкащите светлини на огъня.

— Бил — заговори тя, — много гадно постъпи, като ме заряза на онази планета. Всъщност изглежда те подцених — оказа се, че ти не си падаш само по удоволствията. Прав си, мили, в този живот има и сериозни неща.

— Ти ме изигра, префърцунена кокетке! — извика Извънземния историк.