Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

В древните летописи се срещаха множество познавателни, а и просто любопитни факти. А Язон отдавна смяташе историята за свое хоби. Ето и сега реши да съвмести приятното с полезното и да потърси аналогии в миналото.

Имената на планетите, колонизирани от бившите земяни, названията на градовете, реките, моретата и други подобни, много рядко биваха някакви шедьоври на словотворчеството. Топонимите най-често възпроизвеждаха названия от географските карти на Земята. В зависимост от това от кои страни произхождаха първозаселниците, такива имена даваха те на новите светове. Затова асоциации винаги се намираха колкото щеш. С думата Егриси, например, е била назована някога обширна област от древна страна с общо име Сакартвело и там говорели на картвелски език, невероятно добре запазен днес в егрисианския език. Друга информация по въпроса не успя да открие, търсенето стигна до задънена улица и той продължи по-нататък.

В езиците на съседните с Егриси планети започнаха да се появяват, макар и силно изкривени, но откровено гръцки, по-точно древногръцки корени. Това наречие се считаше за мъртво вече от много хилядолетия, но точно на него говореха аборигените от Орхомен, Иолк, Елесдос, дори и Бипхиния. Това беше вече нещо! А след това съвършено случайно, по-скоро от скука и за разнообразие, той реши да види откъде земяните-имперци са взели името „Арго“, по-късно срамежливо заместено с примитивно-заплашителното „Недетруебла“, т.е. „Несъкрушимият“. И тогава Язон подскочи.

След като стремително погълна двеста килобайта древен текст, той стигна до чудовищен извод, който просто не можеше да не бъде споделен с целия екипаж.

— Приятели! — започна той. — Това, което сега ще ви разкажа, може да ви се стори странно или неправдоподобно. Но то е много важно! В един от древните текстове, писан преди много хиляди години, прочетох за нашето пътешествие. Този текст е писан не просто в предишни времена, а даже преди Първата техническа революция. Героите на този текст се наричали „аргонавти“, защото плували по море с кораб „Арго“ и целта им била — обърнете специално внимание! — да се сдобият с руното на златен овен! Няма да се спирам на дребните подробности, но повярвайте ми, там има маса сюжетни поврати и психологически конфликти, които точно съвпадат с реалностите, случили се с нас. Лично аз виждам само два варианта на обяснение: първият е съвсем фантастичен — примка във времето. Т.е. ние наистина четем за самите себе си, само че с поправка на естествените изкривявания при многократни преводи. Но ще оставя тази концепция за експертна оценка на моя приятел Арчи или ще я адресирам до всички мечтатели за така и несъстоялото се пътешествие във времето. Възможен е обаче и друг подход, по-трезв и по-близък до живота. Някой добре запознат с легендата за аргонавтите, разиграва този спектакъл върху вселенската сцена, а ние играем главните роли. Всичко е нагласено и ние просто сме марионетки, дърпани на конци.

— Нас? — попита Кърк. — Ни дърпат? На конци?

Той даже не се разсърди — бе готов да избухне в смях.

Язон предпочете да не започва спор по конкретни неща и смяташе да продължи разсъжденията си, когато се намеси Арчи.

— Съществува и трети вариант — резонно отбеляза той. — Обикновено случайно съвпадение! Ако съм разбрал правилно, историята не се повтаря едно към едно.

— Естествено, че не — съгласи се Язон. — Но Арчи, като прочетеш легендата, ще разбереш колко безкрайно малка е вероятността за такова съвпадение, според мен клони към нула! И най-важното, готов съм да допусна твоята стохастическа (да я наречем така) хипотеза. И какво? Тя не е конструктивна, а ние трябва да вземаме решения. И то много скоро! Навсякъде имаме врагове и дори не може да се разбере с какви оръжия воюват те. Аз и машината на времето отхвърлям точно по тази причина. Защото в случай на хронопримка, ние никога не ще променим своето бъдеще, което в действителност е минало! Не ми е интересно това, разбирате ли? Никога не започвам да играя, ако всички печалби са написани предварително. Затова ме задоволява само един вариант — да видя реален съперник. Затова, чуйте какво, според мен, става.

Язон направи пауза и изчака пълна тишина в каюткомпанията.

— Загадъчният някой приема по презумпция, че на мен също ми е известна древната легенда. И смята, че аз, включвайки се в играта, ще мина целия път до края. Трябва да се оженя за Миди, после…

— Никога! — изстреля Мета, без желание да слуша каквото и да било повече. — Това няма да стане, а значи твоят някой може да не се безпокои за по-нататък.