Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

А Язон, който още не беше дошъл на себе си от нечовешката болка, промърмори:

— Шени, чеми… Като сте заповтаряли… Хани!

Още вчера много му бе харесала тази елегантна дума, превеждаща се като „Време е“, както и „време“ въобще. „Хани“ е като слаба отморяваща въздишка, леко подухване на вятъра, който се раздвижва, когато някой има дързостта да пътува от бъдещето към миналото и обратно…

„Бълнуване — помисли си Язон, — всичко това е пълно бълнуване. Мета, помогни ми!“

Продължаваше да изпитва болка, не както в началото, но все пак още твърде силна. През пелената на страданието и преди да падне в несвяст, той видя как бавно се снижава, маневрирайки за кацане, върху централната поляна на Арската гора десантният катер на „Арго“, съзря и проблясващите в мрака, скъпи рубинени бордови сигнали. За щастие, именно свои пристигнаха първи на мястото на събитията. А и кой би могъл да се мери с пирянците по скорост на реакциите? Такъв още не се е родил!

Или все пак някой изскочи от горския гъсталак? Някой се появи. Някакъв гаден тип, размахал плазмено оръжие, предизвика безобразна престрелка на свещената площадка, толкова години пазена грижливо от дракона. И защо ти, дракончо, не слагаш ред? Да не са ти изгорели бушоните? Ах, да! Ние с чаровницата Миди ти потрошихме и фарчетата, и цялата ти периферия похарчихме… Прощавай, дракончо…

Язон бълнуваше и почти не запомни как го товарят в катера, как раненият Стан едва успя да отблъсне специално екипираните за нощна битка гвардейци на Иот, как Мета внесе на ръце припадналата Миди и как гадния тип Фаетон отчаяно гърми направо в бронята на десантния катер с примитивната си плазмена пушка — какъв глупак само…

Групата на Рес напусна планетата почти без загуби. По време на пробива към пирянската канонерка, която бяха оставили на космодрума, лека рана в ръката получи дъщерята на бившия вожд на груберите — Лиза. Тя, като командир на своя малък кораб, прикриваше оттеглянето на отряда до последната секунда и куршумът я настигна когато люкът почти се беше затворил.

При товаренето на окроткави и последвалата операция за измъкването на светинята — двигателя на звездолета „Овен“ от храма Дзевесо — боят беше истински. Жесток и страшен. Пирянците загубиха двамина, а ранените бяха цели девет, ако не се смята получилия тежък шок Язон.

Разяреният Клиф жадуваше за мъст, напираше към ръчките на тежката артилерия и искаше да изпепели поне град Егриси, щом не можело да взриви цялата планета с анихилационни бомби. Трябваше насила да му обясняват, че това не бива да се прави по принцип, не само поради моралните норми или заради галактическите закони, но и според законите на физиката. В центъра на Галактиката гъстотата на звездите е такава, че прилагането на свръхмощно оръжие като анихилационни бомби е опасно и за този, който ги прилага — той не може да избяга в кривопространството. Арчи трябваше два-три пъти да обяснява това на разбушувалия се отмъстител, докато аргументът най-накрая подейства.

През това време Кърк даде заповед за потегляне. Мета не беше свикнала да коментира заповеди и, въпреки че в душата си бе на страната на Клиф, не започна да спори. Тя просто с мълчалива ярост изпълни всички маневри по излизането в орбита и стартовото набиране на скорост.

Язон бе потънал в дълбок размисъл. Целта на пътешествието им бе постигната. Корабът вече бе поел обратен курс, но нещо важно все не му даваше мира. Нещо му изглеждаше недовършено, незаслужено забравено. Неудържимо искаше да се върне и да изтръска цялата информация от Фаетон, Иот и Върховния Жрец. Та пирянците така и не научиха къде е сега неговата майка Нивела, кой е убил Фрайкс, къде се е дянал проклетия изобретател Кобалт и как да се борят с него. Но Миди, която навярно най-добре от всички можеше да отговори на тези въпроси, не само подкрепи заповедта на Кърк, но и непрекъснато напрегнато повтаряше:

— Бързо, по-бързо!

Съвсем както преди няколко часа, когато бягаха през Арската гора. Язон беше готов да отдаде това поведение на момичето на обикновен остатъчен ефект от нервното напрежение през първото в живота й сражение. Наистина, тя самата не стреляше, но куршумите свистяха буквално над главата й.

Язон не й обръщаше особено внимание, докато Миди не рече:

— Той ще изпрати преследвачи.

— Ще преследва „Арго“? — не повярва на ушите си Язон. — Нашият древен земен линкор, усилен с най-нова техника, не може да бъде догонен. А и какъв смисъл има? За да нападнеш такава летяща планина от броня и оръжие, трябва да имаш ескадра модерни военни звездолети. Баща ти има ли такава?