Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

И в този момент то свърна само. Не, не изведнъж, то просто се движеше в кръг и подсъзнателно Язон бе разбрал това от самото начало и затова нямаше импулс да отскочи назад. Даже нещо повече — направи крачка напред, като че изучаваше принципа на действие на охранителния рободракон. От задния му отвор изригна сноп искри и кръговото движение на дракона видимо се ускори. Пазачът набра скорост като кабинка от въртележка в лунапарк и траекторията му стана по-сложна. Дори златната черупка престана да се вижда — нейното сияние напълно потъна в разноцветно мигащата полусфера, в която се бе превърнал роботът-охранител. Сигурно в момента той се въртеше с първа космическа скорост. И най-шокиращото бе, че всичко ставаше сякаш в безвъздушното пространство — наоколо цареше абсолютна тишина.

Язон се огледа. Миди беше редом и държеше в ръце малкото, но очевидно тежко куфарче с процесора. Капакът му бе отворен и дисплеят меко светеше, докато по клавишите и бутоните проблясваха чудновати егрисиански букви и цифри.

— Ами ако изкопаем под него тунел? — неочаквано за самия себе си предложи Язон.

— Безполезно е — махна с ръка Миди, — четох инструкцията към това чудовище — то ще започне да рие земята по-бързо от каквато и да било техника.

— Тогава кое не е безполезно? Кажи, щом си чела тази инструкция.

— Трябва да изключим захранването му. Но не знам как. Тук няма такъв бутон. Ето виж, моля те.

Язон се вгледа. Първо намери най-важния за него бутон — лингвопревключвателя. Все пак четенето на есперанто от дисплея бе далеч по-приятно, още повече, че ги притискаше липсата на време. Кой знае защо драконът-охранител нямаше звукова сигнализация, но неговото разноцветно примигване можеше да бъде засечено от всеки, така че за размисъл оставаха броени минути. Никога досега в живота си Язон не беше чел с такава скорост. Разлистваше инструкцията и неотклонно се доближаваше до същността, но все не му достигаше някакъв детайл, за да разбере…

Куфарчето лежеше на земята. Язон, застанал на колене, бясно тракаше по клавишите, които за щастие имаха стандартно разположение, а Миди полуседеше-полустоеше в нелепа напрегната поза и му дишаше право в ухото, като се опитваше да проследи хода на мислите му заради пълно незнание на есперанто.

— Изключването на захранването трябва да е предшествано от някакви базови тестове, — произнесе ненадейно тя, като си спомни още една точка от инструкцията за охраняващи роботи.

— Защо мълча досега! — Язон едва не изпсува на един от древните езици. — Кълна се в Диборан, това е много важно уточнение!

Пръстите му отново затичаха по клавиатурата, сякаш в агония, и след минути той рязко стана.

— Запомни тази комбинация — посочи той на Миди с пръст, — добре я запомни. Сега аз ще се доближа до защитната полусфера, образувана от дракона. Той ще изхвърли към мен бойните си пипала. Първо метал, после — горещ метал, след това — химически агресивно вещество, следва радиоактивен заряд и накрая — свободна плазма. Помниш, че всичко това не ме заплашва. Но след петия тест — да не сбъркаш — едва след петия! — натисни три клавиша едновременно. Покажи ми кои.

Миди посочи с треперещи от страх пръсти.

— Правилно — похвали я Язон. — И се успокой. Нали вчера ти ми казваше: „Всичко ще бъде наред?“

И той направи крачка напред. Всичко вървеше като по масло, само дето на петия тест изведнъж го заболя цялото тяло. Не, не го беше изгорила плазмата — най-после се обаждаше страничният ефект на псироцилина, достигнал до мозъчната кора. Язон почти загуби съзнание, но успя да види, че роботът-пазител спря и светлинките му една по една гаснат… Непобедимият дракон бе мъртъв!

Бяха постигнали целта. Миди плачеше от радост и прегръщаше Язон.

— Благодаря — прошепна той.

Странното бе, че каза това на егрисиански, а думата беше груба, неповратлива и трудно произносима:

— Гмадлобт.

И Миди от изблик на чувства също му зашепна на родния си език:

— Чеми, шен — чеми.

Което означаваше: „Мой! Ти си мой!“

И тогава някъде от мрака внезапно се появи Мета с горящи със син пламък широко отворени очи, красива и силна като никога. И произнесе, кой знае защо, също на егрисиански (о, високи звезди, кога бе успяла да го научи?!):

— Ара, чеми! (Не, мой!)

Това прозвуча така решително и непреклонно, че Миди мигновено се предаде, сви се на топка, заплака — сега вече от мъка — и прошепна обречено:

— Шени, шени… (Твой, твой…)