Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

— Ескадра може и да няма — тихо отвърна Миди, — но той има нещо, за което никой от нас няма и да се сети. Татко, заедно с Кобалт, е способен на ужасни неща. Вижте!

Те седяха пред обзорния екран. Внезапно появилата се върху него точка започна да нараства със скоростта на нощен кошмар.

— Това снаряд ли е? — попита Язон.

— Не — каза Миди, присвила очи, — това е суперботът на Фаетон.

— Искаш да кажеш, че той седи в него? Но той се движи с ускорение… — Язон направи справка с приборите. — С ускорение сто и петнадесет „g“! За човек това е невъзможно!

— Той не е човек! — прошепна Миди, обхваната от някакъв мистичен ужас.

— Клиф! — извика Язон в интеркома.

— Държа го на прицел — спокойно отвърна младият пирянец. — За по-сигурно ще го пусна по-близо.

— Стреляйте! — ненадейно почти изпищя Миди.

Дали рефлективно реагира на неуставната заповед или тя съвпадна с пресметнатия миг, но Клиф прати в преследвача доста внушителен заряд.

Суперботът се разлетя на парчета. Но после стана нещо непредвидено. Парчетата от бързоходното корабче се изгубиха между звездите, докато самият Фаетон продължаваше да ги настига с голямо ускорение. Точно така — самият Фаетон. Царският син летеше в пространството без всякакъв скафандър и тъмно кестенявите му коси се вееха в междузвездния вакуум като от вятър. Това абсолютно сюрреалистично зрелище хипнотизира дори привикналите към всичко пирянци. Още секунда забавяне и можеше да се случи непоправимото.

— Още веднъж! Стреляйте още веднъж! — отчаяно извика Миди.

Клиф даде залп.

После, при забавяне на кадъра ясно се видя, че тялото на Фаетон не изгоря, а се разпадна на множество зелено-кафяви късчета.

Нещо подобно вече бяха виждали. Ами да, да! Белите Птици на Отмъщението! Крила с пера в дълбокия космос и кафяво-зелени петна по скалите от метеоритния пояс…

А, ето го и самият пояс. На една ръка разстояние.

— Значи, Фаетон е киборг — произнесе Язон на глас.

— Да — каза Миди. — Фаетон е най-съвършеният киборг, създаван някога от човешка ръка. Но аз научих това съвсем неотдавна. Вчера тъкмо исках да говоря с татко. Помниш ли, че буквално нахълтах в покоите му, а той в този момент говореше с тебе? Слава богу, че не успях да проведа този разговор! Ако бяхте дошли един ден по-късно, кой знае как щяха да се развият нещата… Сега смятам, че той най-после ще спре преследването.

— Кой той? — Язон съвсем престана да разбира за кого говори Миди.

— Баща ми, де! Ти какво, не виждаш ли? Твоят стрелец вече пет минути държи на прицел неговия кораб. Но вече няма нужда. Сега баща ми ще се заеме да събира из междузвездното пространство парчетата на любимия Фаетон. Току-виж го сглобил отново, ако успее да намери всички отломки.

— Сериозно ли го мислиш? — реши да уточни Язон.

— Напълно! Киборгът не е човек, разрушаването му почти винаги е обратимо. А Фаетон е необикновено ценна играчка. Заради нея може да се плюе и на родната дъщеря, и на древната реликва окроткави, заедно с нейния раиран двигател…

— Внимание! — обяви по интеркома Лиза, дъщерята на Рес, която беше втори пилот на „Арго“. — Право по курса ни е метеоритният пояс. Преминаваме в режим на забавяне.

През това време Мета стоеше зад гърба на Язон и се умиляваше от целомъдрените беседи, които влюбеното момиче водеше с нейния герой. После се приближи и прегърна любимия си.

— Мета? Защо си тук? Сега е най-сложния участък.

— Не-е — завъртя глава Мета и хитро се усмихна. — Вече не е сложен. Тези метеорити престанаха да се движат един спрямо друг. А между тях има такива пролуки, че и на автопилот може да се премине. Но аз все пак пратих на пулта Лиза.

— Нали ръката й е простреляна?

— За какви дреболии говориш, Язон?

— Наистина, бях забравил, че вие всички сте откачени. Какво казва Арчи по повод на метеоритния пояс?

— Ясно какво. Казва, че това не може да бъде… — Мета се прозя. — Искам да спя. Втора нощ съм на крака. Какво ми пука, дали тук се спазват законите на физиката? Без тях даже е по-добре. Дай да плюем на всичко и да се гмурнем в кривопространството, веднага ще си бъдем вкъщи.

— Ей, скъпа! За какво говориш? Далеч сме от дома.

— Помня, не съм забравила и за твоя роден Иолк, и за твоето татенце Айзон — прозя се още веднъж Мета.

— Не всичко помниш — поправи я Язон. — Първата ни спирка е на Крейзик. Обещахме да помогнем, а дългът, както се знае, трябва да се връща.

Зарадваният Киней бързо организира коридор за пирянците и малък екип от седем души посети нещастния старец. В групата включиха, разбира се, и Миди. Като специалист по киборгите тя щеше да изиграе водеща роля в оказването на помощ. За младият й талант тази задача се оказа просто дреболия. Първо, Миди веднага разбра чии уши стърчат зад изобретяването на жените-птици. Естествено, това беше поредната рожба на Кобалт-Кадмий, почеркът му се познаваше без грешка. А Киней просто беше живял прекалено дълго на белия свят и паметта вече му отказваше, дори понякога му подхвърляше лъжливи спомени. Как би могъл старецът да измисли, че и да произведе подобни птици! Да ги използва — да. Е, използвай ги, деденце. Програмата им е зададена веднъж завинаги. Сега птичките и в супермаркет за храна ще отидат, и да се храниш спокойно ще те оставят. Предложиха на стареца да отлети с тях, но той отказа. Триста години самота формират определени вкусове и пристрастия, които е късно да променяш.