Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

— Почакай, Мета, аз просто преразказвам древната легенда. И така, аз се женя за Миди, ние пристигаме на Иолк, а Фел, отдавна убеден, че няма да се върнем, вече е убил баща ми. Миди прави така, че Фел да умре от страшна смърт, за което нас двамата (не разбирам тази логика) ни лишават от Иолкско гражданство. След това на съвсем нова планета аз изменям на Миди и решавам да се женя за друга жена…

— Казах ли ти, че си женкар! — не се въздържа от коментар Мета.

— … но Миди жестоко си отмъщава, като убива съперницата си и ме напуска завинаги. Останал съвсем сам, аз се обесвам на собствения си кораб с името „Арго“.

— Бълнуване — безмилостно резюмира Рес.

— Има вариант — кой знае защо, добави Язон, — да се прибера съвсем самотен на „Арго“ и да ме затисне рухналият гнил корпус на собствения ми кораб.

— Още по-глупаво — измърмори Стан, — като се има предвид, че сплавите, от които е направен корпусът на линкора, са преживели пет хиляди години и ще издържат поне още десет пъти по толкова.

— Колко праволинейно разбирате всичко, приятели! — въздъхна Язон. — Тук всичко е алегория, символ. Тръгвайки на пътешествие, аз всъщност съм се впуснал в търсене на собствената си смърт и съм я намерил. Ето я същността на легендата.

— Зарежи, Язон — каза Мета, която вече беше престанала да се сърди и ревнува. — Същността е съвсем друга. За Миди нека се ожени Арчи.

Младият физик от Юктис и момичето от Егриси се спогледаха с объркани усмивки: „Нима може така да се говори пред всички?“ Но личеше, че им е приятно.

— Да, да — продължи Мета — сериозно го казвам. А от всичко останало, което ти надрънка, е важно само едно — поведението на Фел. Той играе против нас и ако този гад също знае легендата… О, пространствена чернота, дано не закъснеем! Ако баща ти въобще е жив.

Всичко стреснато млъкнаха. Даже Язон не беше успял да помисли за това. Нима се беше повлиял от фаталистичната идея за непоправимостта на предначертаната съдба?

— Предлагам последните хиляди километри да ги минем на форсаж. Възражения? — попита Мета. — Тогава заемайте креслата против претоварване. И се кълна във високите звезди, че ще успеем!

— Мета, разбира се, говори красиво — промърмори Язон тихо и обидено, — но същността не е само в това, кой ни чака на Иолк. По-важно, е според мен, кой е този някой , който разиграва вселенски спектакъл по сюжета на древната легенда.

Язон говореше, но публиката вече се разотиваше, изпълнявайки заповедта на капитана на „Арго“, мълчаливо подкрепена от вожда на пирянците Кърк и неоспорена от ръководителя на проекта Язон.

А самият ръководител на проекта стоеше смутен и хич не разчиташе да бъде чут. Но редом до него се оказаха Арчи и Миди.

— И кой е той според тебе? — полюбопитства Арчи. — Може би най-любопитният човек във Вселената.

— Има само един тип, познаваме го и двамата с теб, той е напълно способен на номера от такъв мащаб.

— Солвиц? — веднага попита Арчи.

— Кой друг, освен доктор Теодор Солвиц! — кимна Язон.

— Как го каза? — трепна Миди — Теодор? Върховният жрец, отец Фьодор, понякога наричаше себе си доктор Теодор.

— А Солвиц не се ли наричаше? — усмихна се Арчи.

Но никой не сметна това за смешно.

— Фамилията Солвиц съм срещала в компютъра — каза Миди, — само че съм забравила къде.

— Постарай се да си спомниш — кой знае защо, шепнешком я помоли Язон.

Той смътно си спомняше едни тъмни маслинови очи и благородни елински черти, които бе мернал изпод розово-бялата качулка тогава в храма на Дзевесо.

— Върховният жрец е Солвиц — смело заяви Арчи.

— И ти говориш красиво — похвали го Язон. — Но не чух ли от тебе сравнително неотдавна, че Солвиц е изчезнал от нашата Вселена завинаги?

— Да, от мене — невъзмутимо се съгласи Арчи. — Само дето не съм твърдял, че Теодор Солвиц е едно-единствено лице. Помисли над това, Язон.

Последният предупредителен сигнал за настъпване на тридесеткратно претоварване ги завари доста далечко от предпазните кресла и Арчи с ужас си спомни, че Миди едва ли е готова за подобни изпитания.

Младият физик от Юктис сграбчи своята любима през кръста и я повлече на бегом, но не към креслата, а към специалните вани — за щастие „Арго“ беше оборудван и с такива прекрасни устройства за дилетанти.

Наложи се на Иолк да кацат и десантният катер, и канонерката едновременно. С катера летяха хората, а във втория успяха да наместят скъпоценния златен кожух на „Овен“ заедно с двигателя му. Инженерният екип начело със Стан успя по време на полета криво-ляво да сглоби звездолета, но пирянците не рискуваха да го пускат в самостоятелен полет. Кой знае? Планетата, разбира се, беше дива, но в светлината на последните разкрития тук можеше да се очаква какво ли не — от ракетноядрена атака до спонтанно пропадане в други светове през хиперпреходите-рванаври. Не бяха пропиляли толкова време и сили за този „златен кожух“, че да я изгубят в последния момент.