Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

— А къде е транспортът? — обърна се Язон към Бервик.

— Тук, наблизо. Какъв си решителен и импулсивен днес, Язон. Едно „здрасти“ не сме си казали.

— Здрасти, Ривърд. Извинете. Ние толкова често се чуваме в ефира, че не мога да си спомня колко пъти съм ви поздравявал днес — измъкна се Язон. — Още веднъж — извинете. Цайтнотът е абсолютен. Да изпратим този бивш крал на „Арго“ и да си поговорим както трябва с него!

— Смятате, че трябва веднага да се заемете с това? — попита Бервик със съмнение в гласа.

— Сигурен съм! Вие назначихте ли му заместник?

— Да — кратко отвърна Бервик.

— Прекрасно! Да стартираме. Не мога да позволя на баща ми да остане тук нито секунда повече.

Бервик погледа Язон, леко наклони глава и се усмихна само с очи. После се обърна към конвоя и изкомандва:

— Кръгом марш! Отведете обвиняемия Фел в нашия супербот и следвайте курса на „Арго“. Аз ще остана с Язон. Имаме за какво да си поговорим.

Последната фраза той произнесе за себе си, след като войниците вече бяха повели арестанта.

В този миг Фел конвулсивно извърна шия в посока към стоящите до десантния кораб и закрещя със страшен и пълен с отчаяние глас:

— Не! Не!!!

Войниците също спряха и се обърнаха. Бервик им кимна, с една дума, чакайте да видим, и равнодушно попита:

— Какво има?

— Не трябва да ме отвеждате от планетата с вашия супербот. Веднага ще умра. Също като Айзон. Само на „Овен“, само…

Неподправеният ужас, който се четеше в очите на Фел, ги накара да направят извода, че коварният владетел на Иолк не лъже. Изглежда, той наистина не искаше да умира, а и времето на наглите лъжи беше отминало. Така говореше и елементарната логика. Но можеше ли някой от тях — Язон с неговия гъвкав ум, или свръхопитния хилядолетник Бервик да се досетят колко далеч бяха от истината?

— Е, какво пък, без охраната ние напълно можем да се съберем дори в такова малко корабче — прецени Язон. — При това съм уверен, че Кърк и Мета могат да заменят четирима професионалисти от Космофлота на Лигата.

— Добре — съгласи се Бервик. — Но в такъв случай вашите приятели трябва да се свържат с белезници към задържания.

— Това задължително ли е? — усмихна се Кърк. — Моята ръка ще го държи по-здраво от вашите белезници. Искате ли да видите как ги късам с пръсти?

— Не искам — отвърна Бервик, който не страдаше от излишно любопитство. — Все пак ви моля да направите както искам.

— Не спори, Кърк — посъветва го Язон. — Има си ред.

— Добре де — въздъхна белокосият пирянец.

Бързо се качиха, да не кажем натъпкаха, в тясната кабина на триместното леко звездолетче, което бе оборудвано само с набързо монтирани и не докрай свързани прибори. Бяха шестима — Язон, Мета, Кърк, Фел, Айзон и Бервик. А в канонерката, предимно в пилотския отсек, се разположиха за всеки случай още десет човека. Останалите потеглиха към космоса с големия десантен катер.

Полетът мина съвсем нормално. Айзон успокоен бръщолевеше, без да млъква нито за секунда:

— Не чувствам никаква болка. Ни най-малка! Изобщо нищо не чувствам. Поразително. Помня това наше корабче. Чудесен звездолет, чудесен! Вярно, експериментален екземпляр, но много добър! Само дето не мога да си спомня как се управляваше. За какво например е това продълговато нещо с кука накрая? За какво? Не знам. Ти, Язон, как мислиш? Ей, Язон!

— Какво? А, ти на мен ли говориш, татко? Извинявай, бях се замислил.

— Защо е тука тази глупост?

— Не знам, татко, ние едва се оправяме във вашия „Овен“. Той наистина е костелив орех.

— Нищо, нищо, аз ще ви помогна, само да си спомня това, което знаех, и ще ви помогна. Ех, да бяхте намерили Нивела! Жалко, че така и не сте я срещнали, а имахме специална връзка, така че всеки можеше да се свърже с всекиго от всяка точка на Вселената, само да можех да си спомня как го правехме…

Язон отново престана да слуша брътвежите на баща си и се опита да се съсредоточи върху поведението на Фел. Арестантът седеше напълно неподвижно с притворени очи и ги наблюдаваше през тесния процеп на клепачите си, а може би просто дремеше.

Прелетяха през екрана без усложнения. И почти веднага се оказаха до широко отворените шлюзове на „Арго“. За момента бяха поверили пилотирането на канонерката на Гриф, нали му трябваше практика, и в най-отговорния момент младият пирянец се изхитри да направи грешка: при влизане в хангара той не взе предвид неравномерното разпределение на товара.

Кой знае защо, в този момент Язон си помисли за разказа на Мета, как за пръв път в детството си видяла старинна разглобяема кукла от дърво. „Хубава матрьошка се получи! Три звездолета един в друг, а в най-малкия — хората.“