Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

— Фел жив ли е? — равнодушно попита Мета.

— Да, но е в кома.

— Задълго?

— Не знам. Комата може да продължи години. Във всеки случай, от него не може да се очаква никаква информация. Ако научим нещо — значи много ни е провървяло, ако ли не, значи не. Дано Айзон си спомни. Тека пък смята, че е напълно възможно да направим прибор, който без помощта на хирургия ще компенсира влиянието на адския регулатор върху мозъка. Това е свързано с въпроса за амнезията — може да опитаме да разкрием нови слоеве от паметта, но сериозната операция най-добре да правим у дома, а не на „Арго“. Или поне на някоя друга цивилизована планета.

Бручо успя да направи комплимент на родния Пир доста елегантно и ненатрапчиво. Честно казано, Язон предпочиташе да предостави баща си на лекарите от „някоя друга цивилизована планета“. Но решаването на този въпрос бе още в бъдещето и той просто премълча.

— Най-общо казано — продължи Бручо, — смъртта на Фел не е случайност, а самоубийство, но по заповед отвън или, като друг вариант — предварително заложен в програмата на мисловния регулатор импулс, Фел беше прав, когато преди отлитането каза на Айзон, че неговата загуба на паметта не е обикновена амнезия. Той просто не знаеше, а и не е могъл да знае, каква е тя всъщност. Човек, който се намира под влияние на мощен външен фактор, по дефиниция не знае нищо за този фактор или знае точно толкова, колкото му е позволено. Айзон и Фел са се оказали превърнати в нещо като управляеми индивиди — не андроиди или киборги, а просто в роби. Многовековната практика показва, че човек може да бъде управляем само частично. Пълно подчиняване на волята му води към неизбежна смърт на интелекта, което прекрасно е разбирал хитрецът, зашил в главите им тези „таралежи“.

— Все едно, това е отвратително! — кипна Арчи.

— И още как — съгласи се Бручо спокойно, — но аз не довърших най-важното сведение за нашите техници: регулаторите на мисълта на определена честота са били в непрекъсната обратна връзка със силовите системи на „Овен“, а нали запечатаните в тази конструкция високи енергии генерират екрана първо около планетата, а сега и около „Арго“. Остава една голяма загадка: защо този екран не е изчезнал при отсъствието на „Овен“. Но така или иначе, приятели, Фел си е праснал главата в стената строго според инструкцията.

— И чия е била тази инструкция? — попита Мета, давайки си сметка, че въпросът й звучи риторично.

Затова и Бручо не отговори директно.

— Надявам се, че Тека ще излъже този малък, но хитър прибор за мозъчна компенсация и ще узнаем нещо ново за началото на цялата тази история.

Тека се справи със задачата си бързо — още привечер на същия ден. Което не можеше да се каже за групата на Стан, която се бореше с разгадаването на екрана. Също толкова безплодни се оказаха и усилията на Арчи, който се беше посветил на дешифрирането на програмите за управление на „Овен“. Така че в края на работния ден главен докладчик в каюткомпанията се оказа Айзон. Тека беше избръснал главата му и я беше украсил със специален шлем със стърчащи във всички страни антенки и две прозрачни тръбички, по които непрекъснато се подаваше овлажняващ електродите разтвор. Хитрото устройство хич не беше портативно.

С тези екзотични аксесоари Айзон приличаше на див воин от племето на Темучин или на някакъв древен шаман. Той започна да говори като същински шаман с плашещо глух, променен глас. Даже Мета трепна от това утробно мърморене, но после всички престанаха да обръщат внимание на формата на думите му — важното бе съдържанието!

Разбира се, Айзон не започна от самото начало. Той все така не знаеше на коя планета се е родил, къде се е учил, от кого е бил възпитаван. Не помнеше даже къде се е запознал с Нивела. Затова пък с абсолютна сигурност твърдеше, че прословутият звездолет „Овен“ не е бил построен специално за тях и те са били изпитатели на този експериментален образец. Те просто съвършено случайно го намерили в космоса. Пътували с обикновен изследователски кораб на име „Пинта“ и не били трима, а шестима: Айзон, Нивела, Фел, Ина, Сулели и Кобалт. Намереният златен звездолет бил огромна ценност. Като учени те разбрали това веднага, въпреки, че далеч не във всичко могли да се ориентират докрай. Но там безусловно имало две неща, които водели до неизмерими богатства и огромна власт: уникален корпус, предпазващ практически от всякакви въздействия, и потресаващ генератор, който работел досущ като вечен двигател, т.е. като неизтощим енергиен източник.