Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

Идеята се оказала заразна. Но всички разбирали, че преди всичко им трябва „Овен“ да функционира пълноценно. Тюдор проявил изключителен талант в тази област, огледал целия кораб и заявил, че звездолетът се управлява със силата на мисълта. Затова било необходимо да направи малка, но много важна мозъчна операция на всеки, който искал да стане пилот — да им имплантира миниатюрен датчик. „Аз си имам вече такъв!“ — съобщил Тюдор и демонстрирал как включва и изключва различни системи на звездолета без нищо да докосва с ръце. Това било ефектно, но самата мисъл за операция на мозъка ги карала да настръхват.

Преди да дадат съгласие, останалите петима от екипажа на „Пинта“ дълго се съвещавали, като се опитвали да си представят по-ясно кой всъщност е този Тюдор. За галактическите координати на Делфа нито Кобалт, нито Ина можели да кажат нещо определено, а самият Тюдор обяснявал, че е долетял от световете на Зелената Клонка, т.е. от най-дяволски отдалечената зона на Галактиката, каквато можели да си представят. Информацията трудно можела да се провери. Но въпреки това у новия им приятел се усещало огромно обаяние и той прекрасно умеел да убеждава. В това време се върнал Сулели. Не че се върнал, по-скоро долетял на гости. Бил в пълен възторг от своята планета, но един свят вече му бил малко. Сулели напълно попаднал под влиянието на Тюдор. И пръв легнал под хирургическия нож.

Нищо страшно не станало. „Овен“ покорно се подчинявал на новия си стопанин, след което възрадвания Сулели, въпреки всяка логика, се качил на „Пинта“ и отлетял обратно на своята Егриси. Вече никой не се страхувал от нищо. Всички като малки деца искали да се повозят на лъскавата играчка и прословутият датчик спешно бил монтиран в черепите на останалите петима.

След това Тюдор се повъртял още малко наоколо и един ден изчезнал завинаги. Ина и Кобалт предпочели да се занимават с галактически заговор на любимата си Делфа и отново заминали за там през рванавра. На Иолк останали трима. Айзон и Нивела започнали да се съмняват в правилността на налудничавата идея за завоюване на Вселената, Фел спорел с тях, уверявал ги, че сега те са наистина богове, т.е. свръхчовеци с немислими по-рано възможности и поради това — просто нямали право да отказват властта. Айзон възразявал, че му стига и власт над една планета. Нивела заела позиция някъде по средата.

По това време започнали странните случки с тяхната памет. Далечното минало се изтрило напълно, близкото започнало да се деформира в зависимост от обстоятелствата. Лъжливата памет подхвърляла странни сюжети, например за това как те тримата, само тримата — са пристигнали на Иолк не с „Пинта“, а с „Овен“, който след това се повредил.

А „Овен“ като че ли наистина излязъл от строя… Той повече не се подчинявал на мислените им заповеди, а ръчно управление изобщо не се виждало, Фел все повече се отчайвал, все по-дълбоко се заравял в изучаване на дяволската техника — до пълна полуда. Тогава се скарали. Окончателно. Станали врагове.

Очевидно поради многократното съвпадане на лъжливите спомени с истинските, Айзон получи силна мигрена. Той помоли да прекратят тази пресконференция, още повече, че и без това все не можеха да проникнат по-дълбоко в миналото, а какво е станало после, всички знаеха.

— Накратко казано, аз разбрах — резюмира Кърк. — Боговете май са такива откачалки, които се мислят за висша раса и напират към абсолютна власт над цялата Вселена. — Той погледна Бервик и безсмъртният кимна, да, така излиза. — Айзон отказал да бъде бог, неговата изчезнала жена Нивела — също, Фел вече е в наши ръце. Остават обаче тримата други.

— Сулели не влиза в сметката — подметна Айзон. — Той е просто глупак и по свой начин е безобиден. Виж, Ина и Кобалт — те са доста по-страшни от Фел.

— И най-главното — подхвана Кърк, — важен е онзи Тюдор, или отец Фьодор, който е всъщност доктор Солвиц. Или все пак са трима различни?

— Не знам — каза Айзон. — Но се опасявам, че са доста повече.

— Нека — заплашително изрече Кърк. — Колкото и да са, сега на пътя им стои Светът на Смъртта. Ние, пирянците, не сме съгласни някакви маниаци да властват над цялата Галактика. Ще се борим с тях. И ако още не знаят, скоро ще узнаят — пирянците не умеят да губят!

Кърк се отпусна на стола и в каюткомпанията надвисна тишина. Разбира се, белокосият вожд беше прав. На теория. Но Язон си представи как в този момент направо през стената влиза доктор Солвиц с цялото си самовлюбено нахалство и чувство за безнаказаност и меланхолично изръкопляска на суровия стар войн: „Браво, Кърк Пир, браво!“ Безочлив, спокоен, уверен в безумните си идеи и личната си непобедимост. Язон чак потръпна от тази така ярка и реалистична картина.