Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

А корабът се оказа едва ли не точно копие на „Овен“, затова се възприемаше така объркващо от радарите на линкора.

Нивела пък беше… Не точно копие, но нещо много подобно на Мета. Язон объркано попита:

— Как да те наричам? Госпожа Нивела? Мамо? Или нещо друго?

— Както ти харесва! — усмихната рече Нивела, която без съмнение изглеждаше по-млада от сина си. — Ако искаш, просто Нив-Нив, както някога ласкаво ме наричаше Айзон.

Ситуацията изглеждаше направо сюрреалистична. Честно казано, Язон не знаеше какво да пита майка си, още повече, че преди пет минути баща му също се заканваше да разкаже всичко поред.

— Е какво? — произнесе той смутено. — Ще отбелязваме ли тържественото събиране на семейството? Между другото, аз смятам да се оженя. Ето, запознай се, мамо — това е моята годеница Мета.

— Много ми е приятно, сине. Но защо не ме попиташ, как съм ви намерила?

— Защото се досещам. Когато с помощта на процесора ликвидирах този проклет екран, като свих цялата енергия обратно в звездолета, това е било за теб сигнал, нали?

— В общи линии, да! Ама какво умно момче си станал! — усмихна се Нивела. — Може би не трябва да ти разказвам нищо? Ти сам вече всичко си разбрал!

— Всичко — не знам — отвърна с достойнство Язон. — Понякога ми се иска да узная наистина всичко. Например, откъде се взе тук втори „Ослепителен Винторог“?

— О, това е съвсем друга история! — възкликна Нивела с ентусиазъм.

— Не — рязко възрази Мета. — Другите истории сега ще ни дойдат множко. Всички тук сме безумно уморени от всевъзможни спомени, обяснения и откровения. Имаме обедна почивка!

— Язон, нима не ти е интересно да научиш — бързо заговори Нивела, — че ние принадлежим към расата на безсмъртните? Към една от расите на безсмъртните. Че Солвиц с неговата ваксина и Бервик с неговото Общество на Гарантите на Стабилността, са не повече от жалки имитатори на истинските безсмъртни с древни традиции? Не ти ли е интересно да научиш как сме създали системата рванаври, за да свържат не само планетите от нашата Галактика, но и от другите вселени? Че планетата Делфа се намира именно в друга Вселена и пътят към нея минава само през хиперпрехода? Нима не ти е интересно това, че представители на другата раса безсмъртни са мъдреците и че планетата Поргорсторсаанд, където е минало твоето детство, е била арена на вселенска битка за изходите от кривопространството към светове от различни нива? Затова именно там те посрещнаха така приветливо — с ракетни удари и стоманени глигани. Нима ти е безразлична съдбата на твоите роднини — Ахамант, който и досега чака завръщането ми, и Хала, загинала на Дарданела при нелепи обстоятелства, и Фрайкс, коварно убит все от същия Солвиц, и Екшен, неволно станал негов агент? Нима не искаш да знаеш същността на устройствата в звездолета „Овен“? Нима?

Язон я слушаше и разбираше, че всички тези въпроси са напълно справедливи, но… Всичко това и много друго продължаваше да го интересува, но не и сега… Идваше му в повече. Просто главата му повече не можеше да поема информация.

— Мамо, Нив-Нив, за Бога (откъде ли изскочи тази архаична фраза)! Искам да науча всичко това, но не сега! Става ли?

— Добре. Но поне няколко думи за нас с баща ти…

— Не — отново рязко се намеси Мета, която виждаше колко измъчен изглежда Язон. — Не и още веднъж не! Днес почиваме! Ако искате, можете да дойдете с нас, но ви моля, никакви сериозни разговори!

Нивела се усмихна още веднъж и каза:

— Добре. Наливайте.

— Мета, интересно, ти колко от това, което се случи днес, успя да разбереш? — попита Язон.

— Всичко разбрах — каза Мета, — но по-добре да говорим за това утре.

— Наистина — съгласи се Язон. Езикът му още го слушаше, но мислите му вече се объркваха. — А днес какво?

— Ами днес очаквам да чуя от теб какво мислиш за нас двамата. Ти и аз. Как ще живеем по-нататък?

Язон мигом изтрезня от този въпрос:

— Ти очакваш да ти направя истинско предложение? Ти, жената от планетата Пир?!

— Да, аз, жената от планетата Пир. И какво от това? Добре познавам обичаите на моя свят. Но по време на последното ни пътешествие ти така често ме наричаше своя жена, или като минимум своя годеница…

— С една дума…

— С една дума, вече съм представена на твоите родители. Струва ми се, в древността това се е считало за задължителен ритуал.

— Считало се е. А ти откъде знаеш?

— Четох много книги за любов. Моите родители навярно са загинали и двамата. За майка ми вече чу, а татко… Дълго време смятах, че това е Кърк… Всъщност никога не съм познавала своя баща. Това нали няма значение, Язон, как мислиш?