Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

Язон знаеше истинската причина на внезапното й прилошаване, но нямаше намерение да я каже на глас в това обкръжение. Още повече, че деловият разговор не беше свършил.

— И така, ваше величество — напомни Язон, — кога най-после ще чуя поставените от вас условия?

Пирянците вежливо отказаха предложените им в царския дворец апартаменти и след час се прибраха в приятния хотел „Лидо“ на живописното крайбрежие.

Кърк незабавно свика съвещание. В луксозната стая, предназначена за двама, беше малко тясно. Отначало изслушаха Язон, който подробно им описа разговора си с царя. После започнаха да предлагат един от друг по-смели проекти за превземане на „Ослепителният Винторог“. Всеки напираше да надскочи другите, защото такава беше натурата на хората от Света на Смъртта. Язон изслуша всички, но не даде никаква оценка. Вместо това прекрати дискусията и им предложи да се отпуснат. Преди нов труден ден се полага почивка, нали?

— Слушайте! Трябва най-после да се топнем в това топло море, а? Лично аз тръгвам веднага!

Идеята единодушно бе приета и пирянците като тълпа безгрижни туристи се понесоха към плажа.

— Май стана — каза Язон на Кърк, — разиграхме всичко по ноти.

— Само десет човека успях да предупредя. Останалите сами почувстваха за какво става въпрос. Моите момчета може да не са хитри, но когато става дума за живот и смърт, съобразяват по-бързо от другите.

— Да, Кърк — съгласи се Язон, — по-добри войни от пирянците не съм виждал никъде във Вселената. И главите им са на мястото си. Недей да скромничиш.

Те слизаха по тясната пътечка към морето без да се опасяват от подслушване, както пред главния вход на царския дворец, където във всяка розичка можеше да има микрофон. Именно там Язон рискува да прошепне на Кърк:

— В хотела сигурно всичко се подслушва. На съвещанието ще нападаме царя, ще го критикуваме, но за главното — нито дума. Разбра ли? Предупреди другите. Истинският съвет ще направим на открито.

И истинският съвет се състоя. На морския бряг, между скалите, едва прикриващи ги от хорските очи. За конспирация пирянците бяха почти разсъблечени — освен банските, само неизменните пистолети в кобурите се открояваха върху релефните им мускули. Лежаха в отпуснати пози, пийваха си чудесно вино и замезваха със сочни местни плодове. Е, кажете, на кого би му хрумнало, че тези размекнати от морето и слънцето туристи в действителност разработват стратегията и тактиката на една от най-великите военни операции в историята на Галактиката?

Но Язон искаше тази операция да бъде не военна, а мирна. Само дето глупавият цар на планетата Егриси и, за съжаление, негов вуйчо Сулели-Иот, сам напираше да си получи боя.

Защо му трябваше да измисля такова изпитание за племенника си?!

— Заповядвам ти да излезеш на полето зад моя дворец — бе обяснил страшният властелин, когато Миди най-после се бе съвзела и всички се бяха успокоили. — Ще засееш това поле със зъбите на дракона.

— На дракона, който охранява звездолета „Овен“ ли? — наивно попита Язон.

— Не звездолета „Овен“, а „Ослепителният Винторог“, и даже не Винторога, а златната черупка, която остана от него — поправи го Иот. — Разбира се, това не са никакви зъби, а специални зърна, но древните са ги наричали зъби на дракон, защото от време на време самият той ги изплюва от устата си. Ще ги засееш и скоро от всяко ще израсте доблестен войн. Та така! Щом ги надвиеш всичките — обвивката на „Ослепителният Винторог“ е твоя!

— Мога да си представя що за воини ще израснат от драконовите зъби — обяви Язон, като отпи глътка нежнорозово вино от висока пластмасова чаша. С тази фраза той откри историческия съвет на плажа. Продължи убедено:

— Това ще бъдат роботи. По всяка вероятност бойни роботи за спецзадачи. Такъв е трудно да надвиеш дори да е един екземпляр, независимо от изключителната скорострелност на пирянските оръжия. А ако бройката им надхвърли десет… Така че по принцип приемам предложението на Клиф за огнева поддръжка, но само ако му подам условен сигнал. Вие само помислете колко е съблазнително да успея да изпълня задачата честно и да получа всичко, което ни трябва!

— Все едно — няма да го даде — тъжно отбеляза Мета. — Ще измисли някаква нова гадост.

— Може и да си права — съгласи се Язон. — Вуйчо ми е не само глупак, но и подлец. — И все пак трябва да опитаме. Винаги ще успеем да започнем война. Но имайте предвид, че в това царство ще трябва да воюваме не против девици-наркоманки, тук срещу нас ще има истински професионалисти. А на война, момчета, се дават и жертви…