Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

— Това е било вътре в окроткави, т.е. под златния кожух — поясни Миди. — Татко се опитваше да използва механизма за други летящи между планетите кораби, но нашите инженери не можаха да се справят със задачата и накрая двигателят остана в храма на Дзевесо. Фрайкс най-добре от всички се ориентираше в устройството на звездолета „Овен“ — при последните думи Миди игриво примигна с очи като ученичка, произнасяща неприлична дума. — И той твърдеше, че в двигателя нямало нищо ново, само отделни джунджурии, а най-важното изобретение на неговите прадеди по майчина линия била тъкмо златната обвивка, именно окроткави, разбираш ли?

— Разбирам. А кой е този Дзевесо?

— Дзевесо е най-висшият и най-важният от боговете.

— Не, питам те какъв е бил приживе, може би древен космонавт? Срещала ли си това име в компютъра?

— Не, но мисля, че той е бил по-скоро създател на цялата тази техника. Велик конструктор.

— Ето това е сериозен разговор! Слушай, а що за бог е този Диборан? — учудено попита Язон като продължаваше да се движи покрай стените и да изучава с интерес уникалния иконостас в храма на Дзевесо.

— Богът на течното гориво. В негова чест хората се потапят в потока Диборан и стават могъщи като междузвездни крайцери.

— Към такива легенди, моето момиче, трябва да се отнасяш критично — строго я укори Язон. — Първо, диборанът при стайна температура е газ. Така че, течно гориво може да бъде само пентаборанът и по-тежките съединения. Второ, всички тези борани са отвратителна гадост, едно варварско ракетно гориво от ранния период на развитието на астронавтиката и никого не бих посъветвал да се къпе в него…

— Язон — прекъсна го Миди, — ти защо дойде тук?

— Да те моля за помощ.

Язон като че се събуди. Увлечен по историята на науката и техниката, той съвсем бе забравил, че на сутринта му предстои тежка битка с непознат противник, а тайната на победата е в ръцете на това момиче.

— Тогава ме слушай внимателно — каза тя с интонация на млада майка, която гълчи сина си за лошо поведение.

Язон едва не прихна, но се приготви да слуша. Тогава Миди, явно уморена от ролите си, затвори очи и беззащитно и жарко прошепна:

— Обичам те, Язон!

Обратът беше изненадващ и определено доста нежелателен в този момент. След тези разговори за техника чернокосото момиче все повече му харесваше. А това съвсем не беше уместно и го отвличаше! Оставаше съвсем малко време…

Язон се овладя, после взе в ръце малките длани на Миди, студени и треперещи от възбуда и страх. Какво очакваше, от какво се страхуваше? Време беше да поема инициативата в свои ръце.

— Знам, мила, знам — прошепна Язон изцяло в нейния тон и бързо запита: — Какво трябва да правя утре? Обясни ми.

Миди се справи с треперенето и впила тънки пръсти в дланта на Язон проговори:

— Сега ще ти обясня.

— А никой ли не ни чува? — за всеки случай не пропусна да попита Язон.

— Не, сигурна съм!

— Откъде си толкова сигурна?

— Имам специално устройство.

Миди извади от своята малка чантичка черна плоска кутийка, приличаща на кутийка за козметични принадлежности, но вместо да си разкрасява лицето, тя натисна някакво копченце. Напрежението на полето около тях се увеличи и познатата на Язон екранираща сфера засия със синя светлина.

„Виж ти! — помисли си той. — И това ми било изостанала планета.“

А на глас попита:

— Кой тук прави такива устройства?

— Тази ми я подари Фрайкс два дни преди да загине. А сега ще слушаш ли?

Тя го поглъщаше с очи, а в тях блестеше нещо подобно на обида, сякаш Миди беше надникнала в бъдещето и вече бе разбрала как ще постъпят с нея пирянците.

— Слушам — колкото се може по-ласкаво прошепна Язон, отпъждайки далеч неприятните мисли.

И Миди му обясни.

Познавала добре цялата техника, намираща се в ръцете на баща й. Например зърната, които утре щели да дадат на Язон, наистина ги произвежда така нареченият дракон, т.е. универсален охраняващ робот, според слуховете — производство на самия Кобалт от планетата Делфа. Да, същият Кобалт, бащата на Ина, който разруши семейството на Ахамант и Нивела и осъди на смърт Фрайкс.

„Значи, разположението на силите малко по малко се изяснява — размишляваше Язон. — Врагове застават под общи знамена: Фел, Иот, Ина, Кобалт. Кой още? Зад всички тях не се ли мярка демоничната фигура на Солвиц… Чакай, какво още разказва това мило девойче?“

Драконовите зъби или зърна, в действителност са технозародиши, кибернетични ембриони на самосъздаващи се роботи — древно, но също достатъчно добре забравено изобретение. Кобалт, известен в някои кръгове като Кадмий, е съхранил тайната на бързорастящите роботи и спекулира с нея където трябва и където не трябва. Роботите, които ще се излюпят от зърната на Кадмий-Кобалт, разбира се, ще са агресивни и здрави. Куршум, бил той взривен или кумулативен, не пробива бронята им, но виж, най-елементарен плазмен пистолет ги трепе без проблем.