Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

Всички се умълчаха. Какво може още да се каже?

— Та ако дам сигнал отрядът на Клиф да влезе в бой — продължи Язон, — другият отряд трябва веднага да се прехвърли в Арската гора, където е необходимият ни предмет. Тя е наблизо. Рес е успял да завербува няколко местни и вече е изяснил с точност до сто метра местоположението на „Ослепителният Винторог“. Информацията е предадена на „Арго“. Утре сутринта Стан ще измъкне нашия линкор извън обхвата на примитивните им локатори и ще заеме позиция точно над тази точка. За всеки случай. Но аз се надявам, че с дракона ще се справите и без поддръжка от космоса. Така. Но повтарям: мирният начин е за предпочитане.

— Мирният начин — отбеляза мъдрият стар Бручо, — не се състои само преговори, но включва и хитрост. Да помислим как ще надхитрим Иот.

— Първият начин е елементарен — да намерим свой човек в лагера на врага — предложи Арчи с не много сериозен тон.

— Шпионски страсти — усмихна се Язон. — Сериозните агенти ги готвят и внедряват с години. А ние имаме на разположение една вечер и една нощ.

— Да — съгласи се Кърк, — но в думите на Бручо има рационално зърно. Язон, нали там, в двореца, всички са ти роднини, братя, сестри, братовчеди, зетьове, чичовци, вуйчовци… Не ги разбирам много, знаеш. У нас, на Пир, всички хора са братя. Но ти прецени, кой от твоите роднини би могъл да застане на наша страна.

Язон се замисли, но Мета се изказа преди той да отвори уста:

— Миди. Според мен, трябва да влезем в сговор с това момиче. Между другото, Язон, тя защо те гледаше така преди да припадне?

— Защо? — повтори Язон объркан и веднага изстреля: — Защото се влюби в мен.

— Откъде накъде? — настръхна Мета.

— Ах, скъпа моя! — въздъхна Язон. — Забрави ли, че аз съм не само боец и играч, но и екстрасенс. Не умея да разшифровам мисли, но емоциите чета без грешка. Тя е влюбена до безумие. Затова припадна.

— Това възможно ли е? — учуди се Арчи.

— Случва се — каза Язон. — Но рядко.

— Тогава е още по-добре да я използваме — резюмира практичният Кърк.

— Аз съм против — възрази Язон. — Неетично е спрямо момичето…

Но не беше само въпрос на етика. Нещо ужасно не му харесваше самата същност на възникналата идея.

— Няма и да те питаме — цинично заяви Кърк. — Ние долетяхме да победим, а не да говорим за морал.

Мета, навела глава, гледаше дъното на празната си чаша и Язон ясно усещаше до каква степен и тя е против. Но неговата прекрасна амазонка вдигна глава и каза:

— Нека тая царска дъщеричка и братовчедка на нашия приятел Диомед ни помогне. Нека. Но ти, Кърк, ще говориш с нея. Няма аз да седна да й обещавам Язон за награда, я!

И без да чака нечий отговор, Мета стана и бързо закрачи към морето, за да се гмурне още веднъж в неговите топли и солени вълни, които от време на време изхвърляха на брега красиви и отвратително хлъзгави медузи.

Кърк намери младата принцеса в нощен клуб „Вашли“, което в превод от егрисиански означаваше „ябълка“. Според агентурните данни на Рес, тя често прекарвала там свободните си вечери. Миди веднага разбра от чие име я търси беловласия чуждопланетен атлет, освободи личната си охрана и на пирянският вожд не му бе нужно да упражнява особено красноречие. Миди била готова да помага на когото и да било заради Язон, а това, че щяло да се наложи да играе срещу баща си, не я вълнувало много.

Старецът Сулели отдавна бил отегчил дъщеря си със своята непробиваема тъпота и неуморимо властолюбие. Принцесата от години мечтаела да се омъжи за пришълец и да напусне завинаги тази прекрасна, но омръзнала й до смърт планета. По-голямата й сестра Халхи или Галка, както я наричал Фрайкс, постъпила точно така. Но Фрайкс се оказал доста странен пришълец — той не бързал да се връща в родината си, страхувал се от всичко, въобще се отнасял към хората много недоверчиво и в края на краищата загинал при загадъчни обстоятелства, не била изключена възможността за преднамерено убийство. Галка и Фрайкс не се обичали. Това бил типичен брак по сметка, включващ борба за власт и тайни около „Ослепителният Винторог“, същия, който бил донесъл младият орхоменец на Егриси.

На тази планета всички се стремяли да разберат от какво и как е направен „окроткави“ — така на местното наречие наричали обвивката на Винторога, а древното име „Овен“ по неизвестна причина се смятало за забранено. Никой досега не можал да разбули магическата тайна на окроткави. Изглежда, най-близо до нея бил стигнал Фрайкс, но очевидно платил за това с живота си. Миди от своя страна също доста поразровила из древните файлове в главния компютър на планетата. За Винторога не намерила нищо, но като цяло сериозно попълнила знанията си. Във всеки случай, след такова самообразование й станало скучно да говори с баща си.