Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

За да се излекува от чувството за безизходица, момичето се заело да спортува — скокове във вода, хвърляне на копие в мишена и езда. Увлякла се по религиите. Навярно също от тъга. От компютърните архиви Миди знаела, че по древната Земя било имало хиляди различни вярвания, които владеели умовете на хората дълго преди Епохата на Великата Експанзия, но тук, на Егриси, съществувала само една официално призната религия, наречена на междуезик „дзевесизъм“.

По принцип всички егрисианци се покланяли на великия съкрушител на кривопространството и кометоборец Дзевесо. Но това било наистина формално. В зависимост от интелекта и от образованието си жителите на планетата се отнасяли доста различно към теологическата концепция на дзевесизма, както и към свързания с нея морален кодекс. Вярна на себе си, Миди решила задълбочено да проучи това.

Използвайки високото си положение, тя се сближила с отец Фьодор, върховен жрец на храма на Дзевесо, и с часове беседвала с него, съпоставяла знанията, запазени от духовниците, и сведенията, извадени от компютъра. Картината на обкръжаващия свят добивала все по-завършен вид. Понякога това я радвало, но мечтата й си оставала все същата — чуждопланетен мъж и междузвездни пътешествия. Малцина били онези, с които споделяла бляновете си. Но със старшия телохранител на принца по рождение Диомед (Кърк трябваше да преглътне това оскърбление) сигурно можеше да сподели — той не би издал нейната тайна никога. Тя мечтаела не просто за мъж, а за голяма истинска любов.

И я дочакала. Такова чувство Миди не била изпитвала досега през дългия си живот (двайсет и три години) и била убедена, че не може да й се случи нищо по-прекрасно.

Старият пирянец бе принуден да изслуша внимателно и покорно този безумно дълъг, според него, девически монолог. Впрочем, поне половината от милото чуруликане на момичето Кърк с чиста съвест пропускаше покрай ушите си, тъй като със сигурност знаеше, че Язон и Мета, включени към микрофоните му, няма да пропуснат нито дума.

На финала на тази романтична среща под изобилието звезди на Егрисианското небе, Кърк обеща да предаде на своя „патрон“ (каква дума само! Да беше казала „повелител“) точното време и място на срещата. Храмът на Дзевесо, точно в полунощ. И, разбира се, без съпровождащи.

Изпращачи имаше, но те спазваха дистанция и не допускаха поверителната им мисия да бъде разсекретена. Бяха забелязани „изпращачи“ и от другата страна, но тях пирянците бързо ги неутрализираха — хуманно, с химически средства, без повреди и с гарантирана възможност за по-нататъшно пълноценно съществуване.

Язон подмина разкошния портал с мраморни колони, които изглеждаха зловещо-зеленикави в светлината на трите ярки луни и веднага видя до притворените врати на величествения храм изящната фигурка на Миди. Видя я и нерешително спря. Младата царкиня му кимна леко и със същия почти незабележим наклон на главата направи знак към вътрешността, с една дума — отивам там, пък ти върви след мен, там ще говорим.

Язон влезе в светилището на Дзевесо и се изуми. Що за църква! Това бе някакъв музей на космонавтиката. Тук се покланяха на изображенията на древни ракети и на астронавти в дебели нелепи скафандри, отправяха молитви към бога на течното гориво и боговете на астронавигацията, тук бе издигнато в култ забравеното умение да се огъва пространството и да се използва енергията на гравитационните полета. На олтара стоеше весело боядисан на ивички звездолетен двигател от петнадесето или шестнадесето поколение, но явно усъвършенстван от някой самоук гений. Язон бе заинтригуван от необичайната конструкция и разговорът с Миди започна точно оттук.

Върховният жрец тихо се отдалечи, без даже да ги поздрави. Язон отдалеч бегло зърна този високопоставен духовник, който заемаше важно положение в йерархията на планетата. Между другото, името му беше абсолютно непроизносимо за местните жители. Язон вече знаеше, че в егрисианския език не съществува „ф“! По нещо удивително познато се мярна в чертите на човека, омотан от глава до пети в розово-кремав плащ с неопределена форма. Но той изчезна в мрака и Язон престана да мисли за всички тези загадки и догадки. Малко ли хора в Галактиката си приличат! А жрецът явно беше предупреден за конфиденциалната среща между царската дъщеря и другопланетния гост, затова се държи така странно…

Язон, без повече да изпитва неудобство от присъствието на култовия служител, безцеремонно обиколи двигателя от всички страни, дори рискува да докосне някои по-странни детайли.