Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

Язон не помнеше човек на име Фермо, но си отбеляза да направи справка за първия стопанин на хотела. Простичката дума „лидо“ той лесно си преведе от полузабравения език. Тя означаваше „крайбрежие“, „крайморие“ и му подхождаше идеално.

Гледката от прозорците бе прекрасна. Направо да ти се прииска да плюеш на всичко и да отидеш да поплуваш…

В края на краищата, докога може само да се работи?!

— Може би ще се топнем в морето, а? — мечтателно рече Мета, след като се откъсна от прозореца и седна в дълбокото меко кресло. — Харесва ли ти тук?

— Харесва ми много — отвърна Язон, — но сега ще си вземем душ и ще отидем да обядваме. Ако успеем.

— Ама че си скучен! — Мета нацупи устнички. — Не даваш даже да помечтая. А защо да не успеем да обядваме?

— Защото помолих Гриф да намери телефона на приемната на местния цар и да предаде на този монарх, че току-що пристигналият принц по рождение Диомед, син на Айзон, иска да го види.

— Принца по рождение — това ти ли си? — изхъмка Мета.

— Разбира се, че аз — сдържано отвърна Язон. — И смятам, че рожденото ми име тук помнят повече, отколкото името на знаменития мошеник Баухил, който обра казино „Мъглявина“.

Язон не сбърка. И не само за името. Не им беше съдено да обядват в „Лидо“.

Десет луксозни, искрящи с червения си метал манкани пристигнаха пред стълбите на „Лидо“ заедно с личната покана на цар Исак Даниил Иот за аудиенция. Цели петнадесет минути шествието вървя по прекрасна автомагистрала покрай морето, после зави в стръмно издигащ се в планината път, пресечен от бариери. Царският замък беше построен на извънредно красиво място и изглежда, отпреди не едно столетие. Стените му блестяха с девствена белота, бяха грапави и даже ръбати, като че ли изсечени от захар. А медночервените остри покриви на кулите сияеха, сякаш ги полираха ежедневно. Може и така да беше, а може би покривите и автомобилите се правеха от някакъв материал, само външно подобен на обикновена мед.

Обедът, то се знае, бе царски. Беше сервирано в главната зала — не кой да е, роднина е дошъл. Араки, лудѝ и гвино се лееха като река. Впрочем, лудѝто се оказа някаква доста посредствена бира, аракито — лоша водка, а сред развеселяващите напитки с общо заглавие „гвино“ можех да се намерят доста добри вина. Обаче Язон не можеше да си позволи по-сериозна дегустация — чакаше го аудиенция при царя! Колко жалко. Най-голямо удоволствие в този момент щеше да му достави едно изтягане под палмите с бутилчица в ръка… и за нищо да не мисли.

— Елате, Диомед — деликатно се обади Иот над самото му ухо, след като се беше доближил неусетно зад гърба му. — Дойде време да поговорим насаме.

— Добре — съгласи се Язон. И добави с почти същия конспиративен шепот, както царя:

— Само че с мен ще бъде тази дама.

— Защо? — учуди се Иот.

— Защото тя е моя жена.

Аргументът прозвуча убедително. Иот се замисли и реши да не спори. Кой знае какви традиции се спазват на далечната планета Пир? Може би за тях жената да е по-важна от личната охрана? А Язон си беше довел сериозна свита. Започнеш ли да възразяваш — току си си навлякъл неприятности с тези мутри… Планини от трупове, счупени стъкла, оплескано с кръв, не ти е работа! Само ремонтът колко ще струва! По-разумно е да потърпи за малко присъствието на една жена…

— Заповядайте, Диомед — повтори царят.

Язон кимна на Кърк, че всичко е наред, връзката остава включена, Мета е с мен, оръжието си е с нас. После двамата с Мета станаха, благодариха на царя, на готвачите и на слугите за прекрасния обяд (Язон с неговите способности успя даже да произнесе няколко фрази на местното наречие — за всеобща радост на егрисианската страна) и, съпроводени от двама главорези с огромни допотопни разголени мечове (такъв беше стилът тук), те напуснаха трапезарията и се скриха в царските покои, предназначени специално за аудиенции.

Язон си представяше как би могла да изглежда приемна за особено важни гости и тайни преговори у владетеля на толкова странна планета като Егриси, където постиженията на съвременната цивилизация така хаотично са смесени с древна диващина. Там навярно ще е пълно със зле маскирани камери и микрофони, подслушвателна апаратура и автоматично огнестрелно оръжие, което се включва дигитално; механични капани и друга хитроумна техника от тоя сорт. Впрочем, той много се надяваше, че няма са се стигне до стрелба и вързване с въжета. За мирен и положителен резултат му трябваше само едно — правилно проведен разговор.