Л. Смит - Яростта (Книга трета)

— Удобно обяснение — отбеляза Мередит сухо. — Това означава, че повече няма да се ровят в тази история.

— Но това е абсурдно! — възкликна Елена. — Нормалните кучета не се държат по този начин. Нима хората не са питат защо техните кучета внезапно са побеснели и са ги нападнали?

— Повечето хора просто се отърваха от тях. О, чух някои да предлагат да ги изследват за бяс — сети се Мередит. — Но това не е бяс, нали, Елена?

— Не мисля, че е бяс. Нито пък Стефан и Деймън. И тъкмо затова искам да поговорим, затова дойдох тук. — Елена им обясни колкото можа по-ясно за съмненията си, че във Фелс Чърч има някаква друга Сила. Разказа им как стихията я преследвала и избутала колата й от моста, за подозренията си за поведението на кучетата, както и за всичко, което бяха обсъдили заедно със Стефан и Деймън. Завърши с думите: — А и Бони сама го каза днес в църквата: „някакво зло“. Мисля, че точно това се намира тук, във Фелс Чърч, нещо, за което никой не подозира, някакво абсолютно зло. Предполагам, че ти самата не знаеш какво си искала да кажеш, Бони.

Но мислите на приятелката й бяха поели в друга посока.

— Значи не непременно Деймън е направил всички онези ужасни неща, които каза, че е сторил — предположи мъдро тя. — Като убийството на Яндзъ, нападението над Вики, убийството на господин Танър и т.н. Казах ви, че такъв готин тип не може да е убиец.

— Аз мисля — Мередит стрелна Елена с поглед, — че е по-добре да забравиш за Деймън като обект на любовен интерес.

— Да — подчерта Елена. — Той наистина е убил господин Танър, Бони. А това дава основание да смятаме, че и останалите нападения са негово дело. Ще го попитам. И без това ми е трудно да се разбера с него. Не искам да се забъркваш с Деймън, Бони.

— Значи не бива да се забърквам с Деймън, с Аларик… Има ли изобщо момчета, с които мога да се забъркам? А междувременно Елена ги има всички. Това не е честно.

— Животът не е честен — отсече Мередит безцеремонно. — Но чуй, Елена. Дори тази друга Сила да съществува, що за сила смяташ, че е? Какво представлява?

— Не зная. Това е нещо изключително силно, но може така да се прикрие, че да не го усетим. Би могло да изглежда като обикновен човек. И точно затова искам да ми помогнете, защото това може да е всеки един от жителите на Фелс Чърч. Както Бони каза по време на службата: „никой не е такъв, какъвто изглежда“.

Бони придоби отчаяно изражение.

— Не си спомням да съм го казала.

— Каза го. Никой не е такъв, какъвто изглежда — повтори Елена натъртено. — Никой. Погледна към Мередит, но тъмните очи под елегантно извитите вежди останаха спокойни и хладни.

— Е, това може да изкара всички като заподозрени — заяви Мередит с най-сдържания си тон. — Права ли съм?

— Права си — съгласи се Елена. — Но по-добре да вземем лист и химикал и да направим списък на най-подозрителните личности. Деймън и Стефан вече се съгласиха да помогнат в разследването, а ако и вие двете се включите, ще имаме много по-голям шанс да го открием. — Сега беше в свои води — нямаше грешка в организирането на най-различни неща, като се почне от планове как да се свалят момчета и се стигне до събиране на помощи за най-различни цели. Просто това бе по-сериозна версия на някогашните план А и план Б.

Мередит подаде на Бони лист и химикал, тя ги погледна, а после вдигна очи към Мередит и Елена.

— Добре въздъхна, — но кой ще влезе в списъка?

— Ами всички, които биха могли да имат нещо общо с другата Сила. Всеки, който може би е направил нещата, за които знаем: хвърлянето на Стефан в кладенеца, моето преследване, насъскването на кучетата. Както и всеки, който ви е направил впечатление, че се държи странно.

— Мат — заяви Бони и чевръсто го записа. — И Вики. И Робърт.

— Бони! — възкликнаха Елена и Мередит едновременно.

Бони вдигна глава.

— Е, Мат се държи доста странно, както и Вики, вече месеци наред. А Робърт се размотаваше пред църквата преди службата, но въобще не влезе…

— О, Бони, не ставай глупава — сряза я Мередит. — Вики е жертва , не заподозряна. А ако Мат е злата Сила, то аз съм Гърбушкото от Нотр Дам 2 2 Квазимодо, героят на Виктор Юго от романа му „Парижката света Богородица“, уродлив, но със златно сърце, влюбен в красивата циганка Есмералда. — Б.пр. . Що се отнася до Робърт…

— Добре, зачеркнах ги — нацупи се Бони. — Хайде, да чуем вашите предложения.

— Не, почакай — намеси се Елена. — Бони, почакай за миг. — Замисли се за нещо, което не й даваше мира от известно време, откакто… — Откакто бях в църквата — каза на глас, след като си спомни. — Знаеш ли, Робърт наистина беше отвън пред църквата, когато се криех на балкона на църковния хор. Точно преди кучетата да нападнат, той се изниза, сякаш знаеше какво ще се случи.