Л. Смит - Яростта (Книга трета)

— Звучи ми смахнато — промърмори Бони.

— Звучи глупаво — отсече Мередит.

— Улучи — кимна й Елена. — Катрин била сладка, но не била много умна. Стефан и Деймън и без това вече не се понасяли. Те й казали, че тя трябва да избере само единия, че дори и през ум не им минава да си я поделят. А тя избягала разплакана. На следващия ден — ами намерили тялото й или това, което било останало от нея. Разбирате ли, вампирът се нуждае от талисман като този пръстен, за да може да излезе на дневна светлина и да не умре. А Катрин излязла под слънчевите лъчи и свалила пръстена си. Мислела, че ако я няма, Стефан и Деймън ще се сдобрят.

— О, Боже, колко роман…

— Не, не е . — Елена прекъсна рязко Бони. — Изобщо не е романтично. Оттогава Стефан живее с вина, а аз мисля, че и Деймън също, макар че никога няма да го признае. А непосредственият резултат от саможертвата на Катрин бил, че двамата грабнали по една шпага и се убили. Да, убили се. Затова сега са вампири и затова се мразят толкова силно. И затова сигурно съм полудяла да се опитвам да ги сдобря отново и да ги накарам да се съюзят.

— Да се съюзят за какво? — попита Мередит.

— Ще ви обясня по-късно. Но първо искам да узная какво става в града, откакто аз… напуснах.

— Ами всички са истерясали — отвърна Мередит и повдигна вежди. — Твоята леля Джудит е много зле. Имала халюцинация, че те е видяла — само че не е било халюцинация, нали? Двамата с Робърт скъсаха.

— Зная — каза Елена мрачно. — Продължавай.

— Всички в училище са разстроени. Исках да говоря със Стефан, особено след като започнах да подозирам, че не си наистина мъртва, но той не беше на училище. Мат беше, но нещо с него не е наред. Прилича на зомби и не говори с никого. Исках да му обясня, че може да съществува вероятност да не си си отишла завинаги, мислех, че това ще го ободри. Но той не пожела да ме изслуша. Държа се по начин, съвсем нетипичен за него, дори по едно време си помислих, че ще ме удари. Не пожела да чуе и дума.

— О, Господи… Мат. — Нещо ужасно се раздвижи в съзнанието на Елена, спомен, който бе твърде смущаващ, за да изплува. В момента не бих могла да понеса нищо повече, не бих могла , помисли си тя и побърза да пропъди спомена.

— Обаче е ясно — продължи Мередит, — че и други хора имат съмнения относно твоята смърт. Затова казах онези неща по време на възпоминателната служба. Страхувах се, че ако кажа истинския ден и мястото, Аларик Залцман може да те причака пред къщата. Той задава всякакви въпроси и добре че Бони не знаеше нищо, защото иначе щеше да си изпее всичко.

— Това не е честно — възмути се Бони. — Аларик просто е загрижен, това е всичко. Иска да помогне да преодолеем травмата, както преди. Той е Водолей…

— Той е шпионин — пресече я Елена, — а може и да е нещо повече. Но по-късно ще поговорим за това. А какво става с Тайлър Смолуд? Не го видях в църквата.

Мередит я изгледа слисано.

— Искаш да кажеш, че не знаеш?

— Не зная нищо, спах четири дни на един таван.

— Ами… — Мередит млъкна притеснено. — Тайлър тъкмо се прибра от болницата. Също както Дик Картър и онези четирима здравеняци, с които се движеха в Деня на основателите. Същата вечер всички били нападнати в колибата на Куонсет и изгубили много кръв.

— О . — Загадката за завърналите се Сили на Стефан се изясни. Както и защо оттогава губеха мощта си. Той вероятно не се бе хранил от четири дни. — Мередит, подозират ли Стефан?

— Е, бащата на Тайлър се опита да го набеди, но хората не мислят, че времето съвпада. Те знаят приблизително кога е бил нападнат Тайлър, защото трябвало да се срещне с господин Смолуд, а той не се появил. А аз и Бони можем да осигурим алиби на Стефан за същото време, защото тъкмо го бяхме оставили край реката с тялото ти. Така че той не би могъл да стигне до колибата на Куонсет и да нападне Тайлър — поне никое нормално човешко същество не би могло. А засега полицията не подозира нищо свръхестествено.

— Разбирам. — Елена изпита облекчение поне за последното.

— Тайлър и онези типове не могат да посочат нападателя си, защото не си спомнят нищо от следобеда — додаде Мередит.

— Нито пък Каролайн.

— Каролайн е била там?

— Да, но тя не е била ухапана. Просто е изпаднала в шок. Въпреки всичко, което направи, ми е жал за нея. — Мередит сви рамене и добави: — Напоследък изглежда доста жалка.

— А аз не мисля, че някой ще заподозре Стефан след това, което се случи днес с онези кучета в църквата — вметна Бони. — Татко каза, че някое голямо куче може да е строшило прозореца на колибата на Куонсет, а и раните на Тайлър приличат на животински ухапвания. Струва ми се, че доста хора смятат, че случилото се е дело на някое голямо куче или глутница.