Изабел Абеди - Луциан

— Искаш ли да ми разкажеш?

Последва рязко поклащане на глава и когато поисках да я прегърна, тя се отдръпна.

— Не, остави. Нали и ти винаги казваш, че проблемите не се оправят с вайкане.

Но веднага по зачервените й бузи започнаха да се стичат сълзи. Тя се хвърли на леглото.

Последвах я.

— Димо̀ ли? — попитах тихо и седнах на пода пред леглото.

Кимна. Не можеше да говори от плач. Ози, който тя отново беше върнала в клетката, цвърчеше на пресекулки, сякаш искаше от разстояние да я избави от страданията.

Станах, наведох се и силно я прегърнах. Този път не се възпротиви. Така останахме прегърнати задълго, без да продумаме. Каквото и да кажех, щеше да е излишно.

Когато най-сетне се наплака, Сузи бавно се освободи от прегръдката ми. Пуловерът ми беше станал вир-вода, а лицето на Сузи беше толкова подпухнало, че очите й бяха като две резки.

Тя стана, отиде при прозореца и се загледа навън.

— Вчера — започна тя, — когато родителите ми започнаха да се плюят, аз избягах. Видях, че си ми звъняла, но… — Тя замълча, аз започнах да хапя устни. — Отидох при него — Сузи не изговори името на Димо̀. — Родителите му бяха отишли на кино. Бяхме в стаята му, той беше ужасно мил, успокои ме и после… — тя сведе поглед. — … После ме целуна. И започна да ме гали. По едно време пръстите му заопипваха сутиена. Извърнах се и измънках, че трябва да почака, но той стана нетърпелив. И тогава аз просто… просто си свалих панталоните. И гащите. Но фланелата си оставих. Той също си събу джинсите и после ние… ние се… е, знаеш какво.

Сузи все още гледате през прозореца.

— Всичко стана толкова бързо. Когато влезе в мен, той отново пъхна ръка под фланелата ми и аз повече не можах да издържа. Оставих го да действа. Докато той…

Сузи се обърна към мен. Държеше ръцете си пред гърдите като предпазен щит.

— … докато накрая стигна… първо до лявата… после до дясната… и после… — тя млъкна.

— И после? — поех дълбоко въздух. — Какво стана после?

— После… после… — Сузи поклати глава и зари лицето си в дланите. — После… му стана малък. Просто му омекна. Ако разбираш какво имам предвид. — Тя не изчака отговора ми.

— Седна в леглото — надникна тя през пръстите си — и ми обърна гръб. Каза, че трябвало да го предупредя . Че сега трябвало тепърва да го асимилира и че може би е по-добре да си тръгна. Така и направих.

Сузи свали ръце от лицето си и ме погледна. Приличаше на малко момиченце.

„Задник — помислих си. — Противен, мръсен, нищожен задник.“

— Толкова се срамувам — прошепна Сузи. — Господи, колко ме е срам! Димо̀ има право, аз…

— Ти ли? — изкрещях и скочих. — Този тип с микроскопичния червей в гащите трябва да се срамува. Трябва да се завре в миша дупка и никога повече да не изпълзи от нея, защото инак ще му отрежа лайнените ташаци, за това можеш да го предупредиш! Или може би не. За мен ще е удоволствие да го изненадам. Случайно във фризьорските принадлежности да ти се намира ножица за рязане на тестиси?

За секунда Сузи се засмя.

— Като те слуша някой, със сигурност ще си помисли, че си дъщеря на яка лесбийка.

— Вярно си е — избоботих аз и изведнъж се почувствах още по-виновна. — Съжалявам, че вчера не бях до теб. Само да знаех…

— Сигурно щеше да му дадеш да се разбере — тя вирна носле. — Странно, нали? — каза внезапно. — Обикновено аз съм тази, която лети из облаците, а ти ме приземяваш. Сега става обратното. — Тя плъзна ръка по лицето си. — Просто така боли. Не толкова от това с него, а от този страх, дали аз изобщо… някога…

— Сузи, хей, Сузи — спуснах се към приятелката си и здраво стиснах раменете й. — Кълна ти се, че Димо̀ е един безподобен, изключителен гъз. Не всички са такива. Съвсем сигурно, определено не всички са такива! Трябва да ми повярваш! Окей?

Сузи отново вирна носле.

— Не — каза тя. — Но що се отнася до Димо̀, беше напълно права. Още от самото начало нямаше добро усещане. И въпреки това стоеше твърдо зад мен. Такава трябваше да бъда и аз спрямо теб. Съжалявам, Беки!

Разтърсих я леко.

— Недей да говориш глупости! Ти нямаше как да го направиш. Та аз почти нищо не ти разказвах.

— Именно.

Сузи изтри с опакото на ръката сопола от носа си. Дланта й беше пълна с моите коси, които сега полепнаха под носа й като малки мустачки.

— Хей, Адолф, ще разрешиш ли?

Махнах космите с показалец. Сузи се разсмя, но после веднага отново стана сериозна.

— Разкажи ми за него. Моля те. Иска ми се да те разбера, наистина.