Изабел Абеди - Луциан

Завивка, тежка като олово.

Драскане, дране, хищно животно, самонараняване.

Агресията си към другите насочва към себе си.

Спътникът в живота — безработен. Алкохолик.

Студен, мълчалив (паралел с бащата!)

Затворих папката и поставих черното кожено томче обратно на мястото му. Окей. Да видя какво има на буквата „Л“? Четири папки.

Фернандо Л.

Йоана Л.

Катарина Л.

Свен Л.

Мамка му! Погледнах си часовника. Още веднъж „мамка му“. Бях загубила двайсет минути. И с това скапано „Л“ бяха отбелязани само презимената. Луциан нямаше такова.

Заблудила ли се бях? Бърках ли, като си мислех, че той е бил тук? Или това претърсване беше лудост?

Тук трябва да има нещо. Трябва, трябва, трябва.

Отварях шкафчета, гледах по полиците все по-обезкуражена и отчаяна (така сигурно се е чувства наркоман в опита си да открадне дрога), но всичко, върху което падаше погледът ми, бяха дебели папки и класификатори, които беше невъзможно да разглеждам едно по едно. Би отнело дни. По челото ми изби студена пот, ходеше ми се до тоалетната. Бях жадна. И нямах време.

Дървената скулптура със зловещото двойно око ме държеше още в полезрението си, погледнах назад озлобена, ядосана и решителна. И после. Изведнъж ми хрумна. Хвърлих се към скулптурата, завъртях средния куб — веднъж, два пъти, три пъти, и открих малко капаче, което беше незабележимо за обикновения наблюдател.

Преди време Врабеца беше навила Яне да си направи тайник в кабинета, макар че го обитаваше съвсем сама.

„Това няма да е тайник — беше й отговорила Яне, — а място за по-особени неща.“

Натиснах капака и той се отвори със звучно изщракване. В кухината имаше три неща: албумът, който търсех, диктофончето и черна кожена папка със златно „Л“ на гърба.

За момент се поколебах с какво да започна. Взех диктофончето, но веднага го върнах на мястото му. Колебаех се, хвърлих нервен поглед на часовника и реших да взема папката.

8. 10.2008

Последен съзнателен спомен: нощта под моста.

Гол!

(Амнезия, вторична памет?!)

Никакво съобщение за изчезване. Няма паспорт. Никакви ценни предмети.

Без име.

Контакт с мен:

Книга за сънищата, битакът.

Име, адрес, намерени в телефонния указател.

Говорни способности — незасегнати.

Говори немски, английски (американски акцент) свободно. Освен това френски и испански на средно ниво (гимназия). Улици, обкръжение: непознати.

Хора: непознати.

Изключение: „Има едно момиче“, горе-долу на неговата възраст. Случайни срещи — няколко.

„Можеш ли да познаваш някого, когото не познаваш?“ Сънува малко момиченце на около пет години.

В съня: малкото момиченце и той под водата, перки на риба, акула.

(Малка сестра? Удавила се? Шок?)

Чувство при събуждане: силен копнеж и вина.

„Не бива да съм тук“.

Краен резултат, първи час:

Амнезията изглежда правдоподобна. Няма видими наранявания. Напрегнат поглед. Избягва темата за момичето, което е срещнал — същевременно видимо се вълнува, когато говори за нея. Спомена медальонче, което носи момичето. Струва му се познато. Но повече не поиска да говори за това. Изключително недоверчив. Много интелигентен.

Да се изгради доверие! Бавно!!!

Последните редове бяха написани с друг молив и почеркът не беше толкова припрян. Очевидно тези бележки Яне беше направила след сеанса.

Отпуснах ръката с папката. Бях права. Луциан беше идвал тук. Той наистина се е доверил на майка ми. И момичето на неговата възраст, което беше срещнал, бях аз. Дали Яне знаеше това? Дали? По-скоро не, или?

Отново взех подвързаната папка и още веднъж прегледах написаното. Спрях се на съня с малкото момиче. Майка ми смяташе, че може би е негова удавила се сестра. Къде може да се е случило? В морето? Затова — акула? Дали предположението на Яне беше правилно? Можеше ли това преживяване да е предизвикало шок, който пък да е предизвикал загубата на памет при Луциан? И ако беше така, имаше ли малкото момиче, неговата сестричка… някаква прилика с мен?

Избърсах влажните си ръце в джинсите и се върнах към началото. 8 октомври беше срядата след битака. И тук бях права. Луциан е бил на нашия щанд, докато аз съм се размотавала из халето, за да търся нещо за пиене за Яне и мен. Дали беше намерил щанда преди или след срещата ни? Когато и да е станало, във всеки случай беше намерил книгата на Яне за сънищата и майка му я беше подарила. Явно адреса на кабинета й беше намерил по нейното име.