Кати Хапка - Тайна идентичност

Какво очакваш, момче? — гласът на леля му отекна в главата му. — Хора като нас не са създадени за хубавите неща. Досега вече трябваше да го знаеш. Или си по-глупав, отколкото изглеждаш.

Декстър усети, че стиска облегалките за ръце толкова силно, че кокалчетата му са побелели. Как може да е такава? И още по-лошо — как може толкова години да е търпял?

Създаването на новия му живот като Супер Декстър, като че го беше освободило за известно време. Но не беше ли това още една причина да се срамува от това кой е в действителност? Защо не се беше доверил на Дейзи и на другите си приятели от университета — да го харесат заради него самия?

Декстър не знаеше колко време самообвинителните му мисли се въртяха в главата му като шеметно колело на рулетка. Вълни на малодушие, страх и отчаяние разтърсиха цялото му тяло и предизвикаха спазми на отвращение в гърлото и стомаха му.

Най-сетне Декстър осъзна, че има само един начин да спре болката. Беше време да предприеме нещо. Не можеше да продължава така. Сега, след като двата му живота се бяха сблъскали, Декстър разбра, че никога не е имало шанс да продължи дълго. Дори и да измислеше как да спаси връзката си с Дейзи, цялата история с двата му живота беше свършила.

Една част от съзнанието му се отнесе, сякаш отработените газове от самолетните двигатели я пренесоха през океана и му дадоха нов прилив на решителност. Каквото и да станеше с Дейзи, Декстър не можеше да се върне назад.

„Щом се върна у дома, ще се погрижа за всичко — закле се той. Този път знаеше, че няма да се уплаши или да промени решението си. — Ще започна със сериозен разговор с майка ми и леля Пола. Ако не ме оставят сам да си избера специалност, да контролирам живота и бъдещето си, приключвам с тях. Ще върна парите и ще се оправям сам.“

Той се почувства едновременно нервен, но и окрилен от решението си. В този момент Декстър осъзна, че най-сетне се е отърсил от страха и покорството.

Усещането беше хубаво и му даде сили да се закълне и в още нещо: „Ще накарам Дейзи да говори с мен, въпреки думите на Джейсън“, помисли си той. Тя ми дължи поне това. Поне това заслужавам.

Въпреки новопоставената си цел стомахът му отново се сви. Но Декстър си пое дълбоко дъх и погледна назад. Стига толкова отлагане. Щеше да претърси целия самолет ред по ред, докато не разбере дали се е качила. Ако беше на самолета, щеше да говори с нея и нямаше да спре, докато тя не изслушаше всичко, каквото имаше да й каже. А ако не го изслушаше, щом се върнеха в университета, щеше да я намери и да настоява за това.

Нищо чудно, че е разстроена, помисли си Декстър. Но тя е разумен човек. Ако съм честен, ако й обясня защо съм го направил, ако й разкажа живота си до срещата си с нея… Може би ще имаме шанс.

Мисълта да й каже всичко — този път без тайни и без премълчавания, го изплаши малко. Но също така го накара и да се почувства по-смел.

Декстър се усмихна. След това разкопча предпазния си колан и стана, като приклекна, за да не си удари главата, докато излезе на пътеката.

Изведнъж самолетът силно се наклони. Целият салон се наведе на една страна и се разтресе, металната конструкция тихо простена в знак на протест.

— О! — изстена Декстър, когато главата му се удари силно в багажното отделение над седалките. Пред очите му затанцуваха звезди и той сграбчи облегалката, за да не падне на пътеката.

Табелката с надпис „ЗАТЕГНЕТЕ КОЛАНИТЕ“ мигаше и издаваше звук, а успокоителният глас на стюардесата се разнесе по озвучителната уредба.

— Дами и господа, капитанът включи табелката „Затегнете коланите“…

Декстър седна обратно на мястото си, разтривайки удареното място на главата си. Неочакваното, силно нарушение на иначе гладкия полет го смути, но не повлия на решителността му. Щеше да намери Дейзи веднага щом турбуленцията утихне.

— Благодаря, че ме изслуша. — Полуусмихната, Кейт хвърли бърз поглед на Декстър. — С теб се говори лесно.

— Няма защо — Декстър не си направи труд да отбележи, че той беше говорил повече от нея. Беше успял да изкопчи единствено, че неизвестно как и откъде на острова се е появил пистолет. И някой го беше употребил, за да сложи край на мъките на умиращия мъж, по негова молба.

След това Кейт категорично смени темата с въпроса защо Декстър е в джунглата по това време. Преди да се усети, той вече й разказваше житейската си история.

Кейт въздъхна и вдигна очи към звездите, които примигваха високо над дърветата.