Кати Хапка - Тайна идентичност

— Дейзи! — дрезгаво извика той, влетя и затропа на вратата на стаята и. — Дейзи, трябва да…

Той не довърши. Вратата се отвори под силата на свитите му в юмруци ръце. Той влезе и огледа стаята.

— Дейзи!

Беше очевидно, че вече я няма тук. Бижутата и козметиката й не бяха на тоалетката, а стройната редица обувки, която беше подредена до стената близо до прозореца, беше изчезнала. Гардеробът беше оставен отворен. Няколко от празните закачалки все още леко се поклащаха. Бяха се разминали.

Декстър се отпусна на леглото, сграбчи покривката и зарови лице във възглавницата с надежда да открие следа от аромата на Дейзи.

Дишаше тежко. Значи беше тръгнала. Той не си направи труда да провери стаята на Джейсън. Тишината беше достатъчно доказателство, че и той не е в апартамента.

Декстър легна на леглото, но камериерките на хотела си гледаха добре работата и той успя да улови само слабата миризма на прах за пране и белина.

За момент усети как смазващата тежест на някогашната му безнадеждност се връща и се настанява на раменете му като оловна броня. А сега какво?

Самолетът .

Той отвори очи и една малка искрица надежда трепна в сърцето му. Почти беше забравил — утре заминаваха от Австралия за Съединените щати. Господин Уорд беше уредил билетите им, преди да замине, което означаваше, че Дейзи щеше да седи до него почти през целия ден.

„Това трябва да ми даде достатъчно време да поговоря с нея — кисело си помисли Декстър. — Поне се надявам…“

Той затвори очи, притиснал силно възглавницата. Утре го чакаше дълг и труден ден. Трябваше да поспи.

— Благодарим ви, че избрахте „Океаник“, сър. Приятно пътуване.

— Благодаря — Декстър взе билета си от усмихнатата тъмнокоса стюардеса и влезе в ръкава. Беше пристигнал рано на изход 23, тъй като нямаше с какво да запълни последните си часове в Австралия. Седнал в един от не удобните столове в чакалнята, той наблюдаваше как пристигаха другите пасажери — от плешивия мъж в инвалидна количка до младата жена, която беше в твърде напреднала бременност, за да лети, и мъжа с арабски черти, към когото всички хвърляха подозрителни погледи.

Но през цялото това време от Дейзи и брат й нямаше и следа. Декстър остана дори след като поканиха пътниците от неговия полет да се качват, с надеждата да ги види как влитат през вратите на летището. Най-сетне и той се нареди на опашката за качване.

„Може да съм ги изпуснал, когато отидох до тоалетната — помисли си той и кимна на стюардесата, която посрещаше пътниците в самолета. — Или когато отидох да си купя вода. Другите вече се качваха, когато се върнах от бара… проклети моменти!“

За миг се осмели да се надява, че когато стигне реда, на който бяха местата им, ще завари Джейсън и Дейзи вече седнали там. Но това не се случи. Редът беше абсолютно празен. Декстър прехапа устни и се огледа, докато слагаше ръчния си багаж в багажното отделение над седалката. Самолетът беше голям и Декстър не виждаше хората, които вече бяха седнали назад от мястото си.

Ами ако Дейзи и Джейсън са сменили местата си, за да не се видим, помисли си той. Все пак затова се преместиха в друг хотел. А и самолетът не е пълен и сигурно без проблем са сменили местата си даже и в последната минута.

Без да се замисля, Декстър седна на мястото в средата и запази това до прозореца за Дейзи. Като барабанеше нервно по облегалката за ръце, той се взря в прибраната в облегалката на предната седалка сгъваема масичка и се опита да измисли какво да прави.

Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Дейзи е настояла да си сменят местата. Това беше напълно в неин стил. Декстър само трябваше да мине по пътечката и със сигурност щеше да я види.

Но докато събере смелост да го направи, стюардесите вече започнаха да затварят вратите на багажните отделения и да напомнят на пътниците да си сложат предпазните колани. Издирването на Дейзи трябваше да почака, докато излетят.

Вратата на самолета се затвори и Декстър се облегна в седалката си. Изведнъж стомахът му изкъркори толкова силно, че мъжът, който седеше от другата страна на пътеката, го погледна изненадано и след това върна вниманието си към книгата. Декстър грабна бутилката с вода, която беше оставил на седалката откъм пътеката, и отпи голяма глътка. През този ден не беше посмял да харчи пари за храна, като имаше предвид, че последните му няколко долара ще му трябват за таксито до летището. Вместо това се задоволи с полупразния плик чипс, който Джейсън беше оставил в иначе празната си хотелска стая.