Клифърд Саймък - Посетителите

— И ако ни обърне наопаки — прекъсна я сенаторът, — ако се освободим от това, което обичаш да наричаш тирания на техниката, ако имаш възможност за ново начало, какво би направила?

— Бихме сложили край на надпреварата на плъховете — отвърна тя. — На социалната и икономическата надпревара на плъховете. Бихме работили заедно за постигането на общи цели. Бихме сложили край на личностната конкуренция, която ни убива. Без възможностите за личен напредък, който се основава на и който насърчава технологичната и икономическата ни система, почти няма да съществува стимул да прережеш гърлото на друг човек, за да напреднеш сам. Точно това прави президентът като обявява ваканция за бизнеса, макар че може и да не го подозира. Той ще даде на деловия свят и на обществото време да си поемат дъх и да намерят пътя към здравия разум. Той е съвсем кратък. Само да имаха малко повече време…

— Да не спорим повече сега — предложи сенаторът. — Ще го обсъдим някой друг път.

— С цялата ти надута самодоволност — рече Алис. — С дълбоко втълпеното ти убеждение…

— Дейв трябва да се връща — отново я прекъсна сенаторът. — Необходим е в Белия дом. Нещо му тежи на душата.

— Съжалявам, мили — извини се тя на Портър. — Не трябваше да се натрапвам. Мога ли да чуя какво имаш да съобщиш на сенатора?

— Изобщо не си се натрапвала — каза Портър, докато довършваше втория си сандвич. — И, да, бих искал да чуеш това, което имам да казвам. Не ме презирай прекалено много заради него. Мога да бъда и откровен. Белият дом иска да използва сенатора.

— Не ми харесва как звучи — възрази Дейвънпорт. — Не обичам да ме използват, макар и да предполагам, че това е част от политиката — да използваш и да бъдеш използван. За какво конкретно става въпрос?

— Можем да оцелеем — поясни Портър, — или поне смятаме, че можем, ако успеем да задържим положението известно време. Трябва ни единствено време. Не някакви велики постижения. Само няколко дни.

— Имате си свои собствени хора — рече сенаторът. — Защо трябва да се обръщате към мен? Знаете, че съм играл по вашата свирка много рядко.

— Нашите хора — продължи Портър — ще направят каквото е по силите им. Но точно това ще се размирише на мръсна политика. Ако се намесите вие, няма да е така.

— Кажи ми защо трябва да ви помагам. Борил съм се срещу почти всички законодателни актове, които сте налагали. Имаше моменти, когато Белият дом разговаряше доста грубо с мен. Не разбирам как бихме могли да имаме каквито и да било общи интереси.

— Трябва да се имат предвид и интересите на държавата — каза Портър. — Един от резултатите от случилото се ще бъде усилването на натиска върху нас да поискаме външна помощ. На основание на това, че положението не е единствено национален, а и международен проблем, и че останалата част от света би трябвало да участва наравно с нас. ООН вдига врява за това от самото начало.

— Да, знам — отвърна сенаторът. — Не съм съгласен с ООН. Това изобщо не е тяхна работа.

— Залогът е твърде голям — продължи Портър, — за да допуснем това да се случи. Бих искал да спомена и нещо, което е конфиденциално, строго секретно. Искате ли да го чуете?

— Не съм сигурен. Защо ти трябва да ми го казваш?

— Имаме нужда да плъзне слух.

— Това е ужасно! — възкликна Алис.

— Не бих си позволил да реагирам като дъщеря си — рече сенаторът, — но отношението ми е приблизително същото. Макар че ни най-малко не обвинявам лично теб. Приемам, че не говориш от свое име.

— Да, не говоря от свое име. Поне не изцяло. Макар че смятам за много любезно…

— Искаш да ми кажеш нещо, тъй че да мога да пусна мълвата — да я пусна извънредно предпазливо и на съответните места, като разбираш отлично, че точно аз знам къде би имало максимално въздействие.

— Доста груб начин на изразяване — рече Портър.

— Дейв — каза сенаторът, — този разговор е груб в същността си.

— Не възразявам срещу думите, които използвате поясни Портър. — Не бих ви карал да ги смекчавате. Можете да кажете „не“ и аз ще стана и ще си тръгна. Няма да споря с вас. Няма да ви обвинявам в зложелателност. Специално съм инструктиран да не споря с вас, нито пък да ви насилвам да извършите каквото и да било. Не сме в състояние да ви окажем натиск. Дори да можехме, нямаше да го сторим.

— Татко — намеси се Алис, — колкото и да е ужасно, той е откровен с теб. Играе мръсна политическа игра по извънредно честен начин.

— Преди няколко вечери разговаряхме за ползата, която бихме могли да извлечем от посетителите — рече сенаторът. — Позволих си известен ентусиазъм относно възможностите за постигане на гравитационен контрол. Казах, че ако успеем да се доберем до…