Клифърд Саймък - Посетителите

Нортън завъртя ключа на печката и подържа дланта си над плочата. Тя се нагря бързо и той я изключи. После отвори крана на мивката и от чешмата потече тънка струйка вода, която скоро спря. Нортън завъртя крана по-силно и чешмата започна да бълбука. Накрая бликна вода, но пак спря. Той затвори крана.

Върна се в дневната. Всичко изглеждаше наред, освен че прозорците бяха разположени под необичаен ъгъл. От помещението се влизаше в три спални и те му се сториха нормални, макар да имаше някои дребни особености в размерите, които го озадачиха. Като се замисли, откри, че не е в състояние да определи точно какво не е както трябва.

Почувства облекчение, когато излезе през предната врата и се насочи към втората къща — онази, която нямаше прозорци. Имаше нещо, нещо твърде странно в килнатата сграда, което го озадачаваше, и той се зачуди какво ли е то. Не беше ъгълът на прозорците в дневната, нито особените размери на спалните, нито пък дефектният кран в кухнята. Беше нещо друго и то беше важно. Докато вървеше към другата къща и мислеше, той изведнъж разбра какво го е разтревожило толкова сериозно — нямаше баня. Спря за кратко и се замисли. Дали не грешеше? Беше неразбираемо някой да построи къща и да не предвиди баня. Внимателно си припомни помещенията и се увери, че е прав. Нямаше начин да е пропуснал банята — ако имаше, щеше да я види.

Входната врата на втората къща беше затворена, но се отвори лесно и гладко, когато Нортън натисна бравата. Поради липсата на прозорци вътре бе тъмно, но не чак толкова, че да не може да се вижда. Той бързо разгледа стаите. Имаше четири спални, кабинет, кухня, дневна и трапезария — и две бани, по една за големите спални. Подът в първата къща беше дървен, а тук навсякъде бяха постлани килими. На стените, там, където трябваше да има прозорци, висяха завеси. Нортън провери кухненските уреди. Работеха. Плочата на печката се затопли, когато я включи, водата на мивката течеше, а когато отвори вратата на хладилника, в лицето му лъхна студ. Крановете в баните работеха нормално и в тоалетните чинии течеше вода.

Всичко изглеждаше съвършено. Но защо някой ще построи съвършена къща и после ще забрави да направи прозорци?

А дали някой я бе построил?

Възможно ли е посетителите…

Той се сепна и внезапно усети хлад.

Ако бе дело на посетителите, всичко си идваше на мястото. Никой човек не би построил две къщи насред пустошта. На първо място това бе невъзможно.

Но посетителите? Защо им е на посетителите да строят къщи? Или пък да се упражняват в строително майсторство? Защото беше съвсем очевидно, че къщите са просто за упражнение, че са построени от някой, който не е съвсем наясно как би трябвало да се построят. Килнатата къща навярно беше първият опит. Другата, в която се намираше той, най-вероятно бе втора — беше значително по-добре изпълнена, но липсваха прозорци.

Нортън стоеше потресен насред кухнята и си задаваше въпроси, без да е още убеден. Единственият отговор, макар и да не искаше да го приеме, бе, че двете къщи са създадени от посетителите. Но това поставяше втори, още по-объркващ, по-мъчен въпрос: защо им трябва на посетителите да строят къщи?

Той напусна с опипване кухнята, мина през дневната в преддверието и излезе през вратата.

През разчистеното пространство пълзяха издължени сенки. Върховете на обкръжаващите го борове бяха като изсечени на фона на залязващото на запад червено слънце. Започваше да захладнява и Нортън потрепери.

Прокара длан по външната замазка на къщата и почувства странно усещане. Вгледа се отблизо в спусналия се здрач и видя, че това не е замазка, нито отделни дървени трупи — стената като че ли бе моделирана монолитно, като предварително оформена пластмаса.

Нортън бавно отстъпи назад. На пръв поглед освен липсата на прозорци, нямаше нищо нередно. Беше почти пълно копие на къщите, които можеха да се срещнат във всяко предградие.

Той плъзна поглед от върха на покрива към основите на стените и видя, че стените нямат основи. Тази подробност му беше убягнала — тази липса на основи. Къщата се издигаше на петнайсетина сантиметра над земята и висеше във въздуха.

Виси, каза си Нортън, както висят посетителите. Вече нямаше никакво съмнение за това как се бяха появили къщите.

Той заобиколи ъгъла и там стояха те, посетителите, скупчени на едно място, като големи тъмни сгради насред площада на някой футуристичен град — долната им половина бе скрита от горския здрач, а горната бе осветена от угасващите лъчи на залязващото слънце.