Клифърд Саймък - Посетителите

— Значи твърдиш — каза президентът, — че е невъзможно да общуваме с тях. Ако можехме по някакъв начин да поговорим с тях, било то със знаци или нещо…

— Не е възможно — прекъсна го Алън. — Изобщо не е възможно.

— От думите ти излиза — каза Уайтсайд, — че просто трябва да си седим и да го приемем спокойно. Тази работа с колите. Да пратим по дяволите Детройт. Детройт и много други места. Армията има договори…

— Ех, защо посетителите не дойдоха при нас! — възкликна президентът. — Защо не дойдоха и не се опитаха да ни съобщят намеренията си…

— Под „нас“ имате предвид правителството, нали? — попита Алън.

Президентът кимна.

— Това, което никой не може да разбере — каза Алън, — е абсолютно чуждият характер на тези същества. Те са ни по-чужди, отколкото е възможно да си представим. Според мен са кошеровиден организъм — каквото знае, вижда или чувства един от тях, разбират го и всички останали. Такова общество не би имало нужда от правителство. Изобщо не биха си и помислили за него. Не биха могли да разберат какво представлява, защото никога не са имали нужда от идеята за правителство.

— Трябва да направим нещо — рече генералът. — Трябва да се защитим. Трябва да предприемем някакви действия.

— Стига вече! — каза президентът. — Преди няколко дни тук, в този кабинет, ти ми каза, че посетителите могат да издържат на всякакво оръжие, освен ядреното. Така сте били изчислили. А ние не можем да използваме ядрени бомби…

Алън се изправи на стола си и възкликна:

— Значи все пак е имало огнево изпитание! Непрекъснато чувах разни слухове. Но, естествено, си мислех, че ако е имало такова нещо, щях да съм информиран. Кажете ми, защо не бях информиран? Откритията ви биха могли да хвърлят известна светлина…

— Защото не беше твоя работа — изръмжа генералът. — Всичко е документирано.

— Дори да е така — възрази Алън, — можеше да е важно и трябваше да…

— Моля ви, господа — намеси се президентът. — Извинявам се, че ми се изплъзна от езика. Вината е изцяло моя. — Той погледна Алън. — Никога не си чувал за това, разбира се.

— Естествено, господин президент — отвърна Алън. — Не съм чул и дума от това, което казахте.

— Така или иначе — каза президентът, — не можем да използваме ядрено оръжие…

— Ако можехме да накараме всички посетители да се съберат на едно място — рече генералът, — бихме могли…

— Но не можем да го направим — възрази президентът. — Дори не знаем къде са — или поне повечето от тях. Навярно са пръснати из цялата страна. Крият се, правят коли…

— Сър, не можете да сте сигурен за това.

— Е, поне е логично — отвърна президентът. — Разбираемо е. Не могат да седят на открито и да правят коли. Хората, алчни да си вземат кола, ще им пречат.

— Може би — с плаха надежда предположи Уайтсайд — дърветата няма да им стигнат. Трябва да изядат много дървета, за да направят колите.

— Малко вероятно — възрази Алън. — В Северна Америка има много дървета. И ако започнат да не им достигат, имат на разположение останалата част от света, включително и екваториалните джунгли. И не забравяй, че те отглеждат дървета, за да заместят онези, които са изяли. Номер 101 е засадил цяла нива в Айова.

— Това също ме тревожи — каза президентът. — Ако започнат да използват прекалено много обработваема земя, за да отглеждат дървета, това може да предизвика недостиг на храна. Знам, че имаме огромни запаси от пшеница, но и те скоро ще свършат.

— Опасното тук е, че ако има недостиг на храна, посетителите могат да започнат да правят храна — рече Алън. — В такъв случай народът ни ще трябва да приема милостиня.

— Макар че всичко това е интересно — каза президентът, — и навярно дори уместно, то не ни отвежда доникъде. Това, за което би трябвало да говорим, е какво трябва да направим сега.

— Току-що се сетих за нещо — обади се Портър. — Когато разговарях с Гарисън, той спомена едно име. Джери Конклин, струва ми се. Каза, че Конклин е човекът, който всъщност узнал пръв за колите, но не искал името му да се замесва в тази история. Мисля, че съм чувал това име и преди.

— Разбира се — каза Алън и сбърчи вежди. — Това е човекът, чиято кола смачка първият посетител при приземяването си в Лоун Пайн. Човекът, който изчезна, когато се опитахме да го открием. Ето че се появява отново. Извънредно странно.

— Трябва да го доведем тук и да поговорим с него — предложи Уайтсайд. — Възможно е този млад приятел да знае някои неща, които трябва да ни каже…