Клифърд Саймък - Посетителите

— Не можем да сме сигурни за това, сър. Това е предположение.

— Това, че ще има коли за всички ли?

— Не можем да сме сигурни и в това. Така смята Гарисън. Така смята репортерката. Доколкото разбрах обаче, материалът в „Трибюн“ внимава да не твърди това, макар че то се подразбира.

— Това може да ни унищожи, Дейв. Независимо дали ще има коли за всички, икономиката може да бъде съсипана. Защото, както казваш, се подразбира. Мисля да въведа мораториум, финансова ваканция. Да затворя стоковата борса, банките, всички финансови институции, изобщо да забраня всякакви финансови сделки. Какво мислиш?

— Това ще ни даде време. Но може би ще ни даде единствено време. И то само няколко дни. Няма да можете да задържите мораториума повече от няколко дни.

— Ако борсата отвори утре сутринта…

— Прав сте. Трябва да се направи нещо. По-добре поговорете с министъра на правосъдието, с федералния резерв. Може би и с някои други хора.

— Може би ще ни даде единствено време — повтори президентът. — Съгласен съм. Но ни трябва известно време. Трябва ни малко пространство за действие. Нужно е да дадем на хората възможност да обмислят нещата. И възможност ние да поговорим с хората. Вчера ти казах, че според мен няма основание за паника. По дяволите, Дейв, сега съм почти изпаднал в паника.

— Не изглеждате така.

— Паниката е нещо, което не можем да си позволим. Не и видима паника. Политиката научава човек да контролира вътрешната си паника. Точно сега се чувствам ужасно, но не мога да си позволя да го покажа. Скоро ще се опитат да ни разпънат на кръст. Конгресът, пресата, деловият свят, профсъюзните лидери, всички. Ще заявяват в един глас, че е трябвало да предвидим обстановката, да направим нещо предварително.

— Страната ще преживее това, сър.

— Страната да, но не и аз. Досега си мислех, че вторият мандат ми е сигурен.

— Все още може да е така.

— Само по някакво чудо.

— Добре. Ще направим това чудо.

— Не мисля така, Дейв. Не че няма да се опитаме. Ще трябва да видим какво ще стане. След малко ще дойдат Алън и Уайтсайд. Грейс се опитва да намери Хамънд. Искам и той да участва. Той е сериозен човек. Той ще се оправи с подробностите на финансовата ваканция. По-късно ще ни трябва и Маркъс. Ще дойдат и други. Бог знае, че имам нужда от всички съвети, които мога да получа. Искам да си наблизо.

— След малко ще трябва да направя пресконференция. Момчетата вече чукат на вратата.

— Изчакай известно време — каза президентът. — Може би след няколко часа ще можем да им съобщим нещо. Ако я направиш сега и не им кажеш нищо, направо ще те разкъсат.

— Във всички случаи ще ме разкъсат. Но е добра идея да поизчакам. Не бързам чак толкова.

Телефонът на бюрото на президента иззвъня, той отговори и Грейс каза:

— Генерал Уайтсайд и доктор Алън са тук.

— Пусни ги — отвърна президентът.

Двамата влязоха в стаята и той им махна да седнат.

— Чухте ли? — попита президентът. — Твърде обвързващо бе да се опитвам да ви обяснявам, когато разговарях с вас.

Те кимнаха.

— Чух по радиото в колата — отвърна Алън.

— А аз по телевизора — рече генералът. — Включих го, след като ми позвънихте.

— Стив, какво мислиш за това? — попита президентът. — Изглежда, няма съмнение, че посетителите правят коли. Какво представляват тези коли?

— Доколкото разбрах — отвърна научният съветник, — те се пъпкуват и ги раждат. Раждаха малките си, като им даваха собствената си форма. Предполагам, че нищо не може да ги спре да им дават формата на коли.

— Някои от тях изядоха няколко автомобила — каза Уайтсайд. — Мисля, че беше в Сейнт Луис.

— Не съм съвсем сигурен дали е свързано със сегашния случай — рече Алън. — Възможно е да са в състояние да анализират колите, след като ги погълнат, но автомобилите, които раждат, очевидно са сходни с нашите само по външен вид.

— Тогава защо са изяли колите в Сейнт Луис? — попита генералът.

— Не бих могъл да зная — отвърна Алън. — Знам само, че колите, които посетителите раждат, са посетители. Всъщност изобщо не са коли, а посетители във формата на коли и очевидно могат да се използват като такива. Те са биологични същества, а не механични превозни средства.

— Репортерката, която е открила колите — каза президентът, — очевидно смята или поне предполага, че автомобилите са ни дадени от благодарност. Дар на свободна воля за хората от планетата, която доставя тяхната целулоза.

— Не мога да кажа нищо за това — рече Алън. — Говорите за начина, по който мислят тези проклети същества. По този въпрос изобщо не бих рискувал да взема отношение. Изследвахме мъртвия посетител дни наред и не получихме ни най-малка представа за анатомията му, за това как живее и функционира на физично равнище, та камо ли за умствено. Все едно някой средновековен човек да се опитва да разбере как и защо работи един сложен компютър. Нито един техен орган не може да се сравни с човешките. Ние сме напълно объркани. Надявах се да сме в състояние да определим какво е предизвикало смъртта на създанието. Не успяхме. Докато не разберем как функционира организмът им, е невъзможно да открием причината за смъртта или каквото и да било друго.