Клифърд Саймък - Посетителите

Той кимна на Уайтсайд.

— Би ли повторил всичко, Хенри?

Генералът се намести по-удобно на стола си.

— И двамата сте запознати с изпитанието. Инсталирахме трийсеткалиброва пушка и заснехме траекторията на куршума с хиляди кадри в секунда.

Президентът кимна.

— Да, знаем това.

— Беше невероятно — продължи Уайтсайд.

— Добре, Хенри. Карай нататък и ни разкажи.

— Когато куршумът уцели посетителя — каза генералът, — кожата му се нагъна. Куршумът не проникна в нея. Просто направи трапчинка. Все едно че си натиснал с юмрук пухена възглавница. Все едно че си натиснал с пръст бузата си. После, почти незабавно, трапчинката възвърна първоначалното си положение и взрив от енергия отскочи обратно, уцели инсталираното оръжие и го стопи. Странното е, че самият куршум не беше отхвърлен обратно, тоест не докрай. Беше отхвърлен на късо разстояние, после падна. По-късно го намерихме на земята, където беше паднал.

Генералът замълча за миг, пое си дъх и продължи:

— Нашите хора ни казаха, тоест нашите учени ни казаха, че посетителят е превърнал кинетичната енергия на куршума в потенциална. И то така, както виждате, че тази енергия да може да се управлява. Не е абсолютно сигурно, но всичко сочи, че посетителят е абсорбирал потенциалната енергия, анализирал я е и е запратил обратно още по-голямо количество необработена енергия, която е разрушила оръжието. То беше уцелено директно, съвсем точно, и това, според учените, се дължи на факта, че нагъването е било параболично, като оста му е била по траекторията на куршума. Нагъването възвърна първоначалното си положение, но толкова прецизно, че е отхвърлило обратно енергията в някаква нова форма точно към източника й. Учените говорят за вълнов импулс или за отразена вълна, но аз не разбирам нищо. Въпросът е, че посетителят прати обратно енергията на куршума или поне същото количество енергия право към оръжието, което го изстреля. Дори изстрелът да е бил параболичен, да речем от минохвъргачка, обратният изстрел на енергия щял да следва прецизно траекторията на мината.

Той замълча и отново си пое дъх, като гледаше ту единия, ту другия, после попита:

— Разбирате ли какво означава това?

— Съвършена отбранителна система — отвърна президентът. — Хвърляш обратно това, което другият хвърля срещу теб.

Уайтсайд кимна.

— И вероятно в различни видове енергия. Във всеки случай, точно това смятат хората от лабораторията. Не е задължително да е изстрел топлина. Може да е радиация — да речем, буря от гама-лъчи. Посетителят е в състояние да превръща кинетичната енергия в потенциална и обратно, и сигурно разполага с богат избор от енергийни преобразувания.

— Колко души, освен нас тримата, знаят за това? — попита президентът.

— Доста хора — обслужващите техници, войниците и другите, които присъстваха на изпитанието. А ако имате предвид това, което ви казах току-що, само още трима.

— Може ли да им се вярва?

— Да. Няма да издадат нищо.

— За да сме сигурни — каза президентът, — мисля, че трябва да твърдим, че изпитанието не е било провеждано. Съгласен ли си с това, Дейв? Знам какво мислиш…

— Макар че не ми харесва — отвърна Портър, — ще се съглася с вас. Но ще бъде трудно да го запазим в тайна. Все някой от обслужващия персонал, най-вероятно някой от техниците, ще се разприказва. Не можем ли да го направим по друг начин? Да кажем: да, имаше изпитание, но нямаше ясни резултати, малкото данни, които получихме, бяха объркващи и неубедителни.

— Моят съвет — каза Уайтсайд — е да мълчим докрай. Това е единственият сигурен начин.

— Дейв — каза президентът, — никога не съм те молил да скриеш нещо. Но сега те моля. Разбира се, имаше проблем с онзи обект в орбита, когато започна да се разпръсва. Мисля, че тогава допуснах грешка. Ти настояваше за пълно разкриване, но аз се противопоставих. Допуснах грешка. Трябваше да те оставя да действаш, вместо да използвам съобщението на НАСА. Но това е друг въпрос.

— Това — каза Уайтсайд — би могло да ни предостави оръжието, което ни е необходимо. Само да успеем да открием как става.

— Можехме да повикаме Алън.

— Господин президент — възрази Уайтсайд, иска ми се да не го правите. Възможно е в даден момент да ни помогне с отговор, за предпочитане без всъщност да знае какво прави. Но не трябва да му се съобщава. Вече знаят шестима — шестима са твърде много, но нищо не може да се направи. Да задържим числото на шест. Алън е мекушав и е склонен да приказва. Смята, че научното познание трябва да се споделя. Хората, които е пратил да наблюдават, не работят под секретност и…