Клифърд Саймък - Посетителите

Каквото и да казват онези милозливци, червенокожите могат да обвиняват само себе си. Те са ужасно мързеливи. На всички, взети заедно, не им се събира и един ден честен труд. Само си лежат и хленчат. Не пипват никаква работа. Непрекъснато твърдят, че им дължим нещо — независимо колко им даваме, те твърдят, че им дължим още повече. Казвам ти, не им дължим нищо освен един хубав ритник по мързеливите задници. Имали са си своя шанс и не са го използвали. Били са прекалено тъпи, за да го използват, или пък прекалено мързеливи. Цялата тази проклета страна е била тяхна преди да дойдат белите хора, обаче не са направили нищо с нея. От години се грижим за тях и колкото повече правим, толкова повече искат. И вече не молят за нещо, а го изискват. Точно това правят — изискват неща, които нямат. А какво право има който и да било от тях да изисква нещо? За какви се мислят те? А? Запомни ми думите. Много скоро тия червенокожи ще поискат да им върнем цяла северна Минесота, а може би и част от Уисконсин. Точно както става в Блак Хилс. Казват, че Блак Хилс и районът на Бигхорн им принадлежали. Приказват за някакви си стари договори отпреди сто, че и повече години. Твърдят, че сме им били отнели земята, без да имаме право на това. Внесоха онзи закон в Конгреса и започнаха съдебно дело за Блак Хилс и Бигхорн. И най-вероятно някой тъп съдия ще каже, че имат право. А и в Конгреса има празноглавци, които работят за тях и обясняват, че червенокожите имали законно право върху земята, за която белите хора са хвърлили години труд и милиони долари, та да я превърнат в нещо, което си струва. Когато са я притежавали индианците, тя е била само пасище за бизони.

Бръснарят размаха ножиците.

— Само почакай и ще видиш — каза той. — Същото ще стане и тук.

— Твоят проблем, Джордж — рече Нортън, — е, че си фанатик.

— Можеш да ме наричаш както щеш — отвърна бръснарят. — Приятели сме и няма да ти се обидя. Но знам кое е честно и кое — не. И не ме е страх да го кажа. Като наричаш някого фанатик, само показваш, че не мисли като теб. Нямаш какво повече да кажеш и затова го наричаш с разни имена.

Нортън не отговори и бръснарят се върна към работата си.

Зад прозорците на бръснарницата двата комплекса магазини и канцеларии в Лоун Пайн дремеха в късния следобед на ранния есенен ден. На улицата бяха паркирани няколко автомобила. Три кучета изпълняваха сложните, официални кучешки ритуали на разпознаване — трима стари другари се срещаха на северозападния ъгъл на пресечката. Стифи Грант, дрипав скитник с лоша слава, седна на едно буре пред железарския магазин и насочи изцяло вниманието си към допушването на угарка от пура със сравнително прилична големина, която бе извадил от канавката. Сали, сервитьорката в кафене „Пайн“, метеше бавно тротоара пред работното си място, проточвайки заниманието си, тъй като не й се щеше да влиза отново вътре и да оставя топлите есенни лъчи. В края на най-източната част на комплекса Кърмит Джоунз, банкерът, отби колата си в бензиностанцията на ъгъла.

Джери Конклин, студент по лесовъдство, работещ върху дисертацията си в университета на Минесота, паркира автомобила си край моста над река Пайн под градчето, извади въдицата си от калъфа и започна да я сглобява. Когато преди няколко месеца спря в сервиза на Лоун Пайн на път за лесовъдния лагер в праисторическата необитаема зона, служителят му разказа за чудовищната пъстърва, която се криела във вира под моста. Джери беше страстен рибар и запомни тази информация, но досега не бе имал възможност да направи нищо по въпроса. А днес се беше отклонил доста от пътя си на връщане от друг лесовъден лагер, където бе прекарал няколко дни, изучавайки екологията на зрялата, девствена гора от бял бор, за да може да опита късмета си.

Погледна часовника си и видя, че може да си позволи не повече от трийсет минути. Кати имаше два билета за симфоничен концерт — някакъв гостуващ диригент, чието име беше забравил, щеше да дирижира оркестъра и Кати от седмици го тормозеше да отидат заедно. Не си падаше особено по такъв род музика, но Кати я обичаше и щеше да се огорчи ужасно, ако той не се върнеше в Минеаполис навреме.

В бръснарницата Джордж каза на Нортън:

— Следобед те видях да носиш вестниците в пощата. Сигурно е много приятно да нямаш работа цяла седмица.

— Грешиш, и то много — отвърна Нортън. — Не можеш просто да щракнеш с пръсти и да направиш вестник, та било то и седмичник. Трябва да се съберат рекламите, да се свърши печатарската работа и още много други неща, за да се подготви вестникът за следващата седмица.

Читать дальше