Роджър Зелазни - Донърджак

— Все още се чудя дали Алис няма и друг мотив.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами… произходът й е също толкова странен, колкото е и твоят. Глупаво е да я подценяваш.

Джей изпита смътно безпокойство. Наистина я беше подценявал. Дотолкова бе свикнал да е единственият с особени способности и необикновено образование, че обикновено мислеше за нея като за обитателка на Верите, натъкнала се на нещо прекалено непреодолимо. Той ядосано изглади с крак набраната пътека, покриваща пода на коридора.

— Благодаря, Дуби. Ще го запомня. А сега ми помогни да съберем тези чинийки.

Пляскането на маймунските лапи кухо отекна в покритите с гоблени стени.

Милбърн докара Алис със същия лайнер с който Джей бе отишъл на елишитския празник в Ню Йорк. Дак активира етикетни програми, които не му бяха трябвали, откакто беше придружавал Ейрадис и Джон на медения им месец, и изненада Джей с репертоара си от любезни комплименти. Роботът му напомняше на чичо, който посреща любимата си племенница.

Войт отнесе в избата фенери и някои провизии. Дуби и Алис го последваха. Когато Джей понечи да тръгне с тях, Дак го спря.

— Джей, чух речта ти в горната галерия. — Той леко поклати глава, за да не позволила момчето да го прекъсне. — Аз не мога да виждам призраците, но живея в този замък още от построяването му. Лейди Ейрадис вярваше, че тук има призраци, и когато бременността й напредна, някой идваше да й прави компания. Зная какво замисляш и колкото и да ми се иска да можех да те изпратя с някакво поучение, мога само най-искрено да ти пожелая успех и благополучно завръщане.

Роботите не плачат, но Джей остана с впечатлението, че Дак едва сдържа сълзите си. Той разпери ръце и прегърна лъскавото тяло.

— Ще внимавам, Дак.

— И късмет, Джей. Струва ми се, че това е нещо, което е по-могъщо от предпазливостта.

— Ще опитам.

Джей се спусна по стълбището преди да успее да се разплаче. Войт беше отключил вратата и останалите го очакваха.

— Да вървим — каза момчето и дори да бяха доловили някои треперещи нотки в гласа му, другите предпочетоха да го запазят за себе си.

Когато стигнаха до края на тунела, почти не им трябваше изкуствена светлина, защото призраците излъчваха силно сияние. Тъмната сянка на лунния портал бе малко по-тясна от обикновено и под мрака на стената оставаха едва забележими следи от каменната стена.

— Има една добра и една лоша новина — без предисловия съобщи Ейрадис. — Обединените ни усилия са достатъчни, за да принудят портала да се прояви, но пълното му материализиране ще продължи съвсем за кратко. Вие с Дуби и Алис ще минете първи. Останалите ще ви последваме докъдето успеем.

— Ами стражът? — попита Джей, като качи маймуната на гръб.

— Не усещаме присъствието му, но това не означава, че не е тук.

— Ще влезем, когато ни дадеш знак — рече Джей. Алис кимна.

Призрачното сияние се съсредоточи върху кръглото петно, сякаш по този начин можеха да накарат далечната луна да хвърли по-тъмна сянка.

— Сега — каза Ейрадис.

Понесъл Дуби, Джей мина пръв. Алис го следваше толкова плътно, че той усещаше топлината й, когато излязоха от тунела сред студените океански скали. Призраците започнаха да се появяват от портала зад тях. Щом краката им докоснеха земята, телата им придобиваха по-голяма плътност.

— Готово каза Джей на момичето, доволен, че дотук планът му е успял.

— Да — отвърна Алис и се огледа.

— Не е съвсем като виртпрехвърлянето, нали?

— Не.

Унинието й накара Джей да се намръщи. Алис забеляза изражението му преди той да успее да го скрие.

— Извинявай, ако съм наранила чувствата ти, Джей. Просто през последните няколко дни се случиха толкова много неща, че… — Тя се помъчи да му обясни. — Открих, че баща ми е компютърна програма — или може би бог, — или пък човек, умрял още преди да се роди майка ми. Тъкмо започнах да го харесвам и пред очите ми беше отнесен от облак. Бях на място, което може да се нарече „рай“, а сега се готвя да сляза в ада. Лунният портал е чудесен, призраците са мили, но ми се струва, че вече не са ми останали сили да изпитвам почуда.

Джей мислено се изруга, осъзнал, че въпреки предупреждението на Дуби е очаквал Алис да се държи като прог-героиня от виртприключение.

— Да — отвърна той. — Преживяла си много неща. Всъщност повече от мен.

Чула неловкото му извинение, кониак долетя, за да се присъедини към тях.

— Съмнявам се, Джей — усмихна се Ейрадис и на двамата. — Ти научи, че майка ти е банши, отиде при Смъртта и пое огромна отговорност. Какво ще кажеш да поуспокоиш малко топката?