Ричард Морган - Вариант 13

— Никълсън сигурно ще започне да хвърля къчове — каза Нортън. — Ще каже, че при теб има конфликт на интереси.

— Да каже.

— Октоподът май не ти харесва, а?

— Не съм гладна.

Нортън въздъхна.

— Знаеш, че можем да зарежем тази история, ако така предпочиташ, Сев. Цай и хората му не искат да им се мотаем в краката, а ССР ще даде мило и драго да покаже малко мускули и да демонстрира самостоятелност. Ако онзи тип не се е удавил в океана, значи е някъде на тяхна територия. Отгоре на всичко фактът, че е тринайска, в голяма степен го прави въпрос от компетенцията на АГЛОН. Защо просто не застанем встрани и не оставим ООН и ССР да се карат чия е юрисдикцията?

— А, не! — Севги хвърли клечките за хранене в чинията. — Не започнах работа в КОЛИН, за да лежа по гръб. Трябваха ми пари. И това не е по-лош начин да ги заработя от разбиването на черен пазар за технологии на Марстех или разгонването на разните му там култове от нанокулите. Не видя ли какво е направил онзи шибаняк? Хелена Ларсен… животът е бил пред нея, трябвало е просто да се прибере у дома. Това е първото смислено нещо, което правя от две години. Наше си е, точка.

Нортън я изгледа мълчаливо за миг, после кимна.

— Добре. Ще накарам Цай да прати CSI файловете до КОЛИН в Ню Йорк. Това би трябвало да изясни нещата за юрисдикцията. Какво обаче да правим с Койл и Ровайо?

— Да останат. Съвместно разследване плюс ценна помощ от местните сили за поддържане на реда. — Събра сили за една усмивка. — Медиите от Ръба ще си паднат на оная работа. КОЛИН се дъни и изпуска един от корабите си в Тихия океан, ченгета от Западния бряг се притичат на помощ. Това все ще ни отвори някоя и друга врата.

— И ще ни спести бая тичане.

— Значи решено. Ти добре познаваш Залива, нали? Имаш сестра тук, ако се не лъжа.

Нортън отпи глътка вино.

— Снаха. Брат ми се премести тук преди петнайсетина години. Работи за фондацията „Човешката цена“, координатор е в приютите със специално предназначение. Надзор, програми за социална интеграция… Но предполагам, че по-често си ме чувала да говоря за снаха си, отколкото за него. Меган. Ние… погаждаме се доста добре.

— Ще идеш ли да ги видиш, докато сме тук?

— Може би. — Нортън впери смръщен поглед в чашата си. — Колко от всичко обаче ще съобщим на медиите?

Севги се прозя.

— Не знам. Дай да видим как ще тръгне. Ако питаш за вариант тринайсет, според мен по-добре да си мълчим.

— Ако питам за вариант тринайсет? Ох, Сев. Изобщо не съм питал. Дай да си говорим откровено, става ли?

Тя впери поглед в полумрака на ресторанта. Погледът й се спря на дискретно осветена подвижна реклама от петдесетте — нечия нанотехнологична мечта за промяна, вълнисти синьо-зелени блата насред безкрайното червено на Марс и едно ярко ново слънце, което изгрява в синхрон.

— Достатъчно ще е да го представим като пътник без билет и престъпник — предпазливо почна тя. — Ще кажем, че е убил членове на екипажа, без да оповестяваме подробности, за да пресеем всички откачени обаждания, които ще ни затрупат. Не стига, че е бил на Марс, ами и тринайска на всичкото отгоре. Оповестим ли го, направо си търсим белята. Нали видя как реагира Койл. Помниш ли Сандерсен миналата година? Не ни трябва поредната паника ала „мерзост в редиците ни“.

— Мислиш, че ще реагират по същия начин? След строгото мъмрене, което получиха от комисията за медийна етика?

Севги сви рамене.

— Медиите обичат паниката. Качва им рейтинга.

— Ще оповестим ли расовата му принадлежност?

— Ако и когато онези от отдела за органични улики ни я съобщят. Защо?

— Чудех се — тихо каза Нортън — дали не е китаец.

Севги се замисли за миг.

— Имаш право. Дано не е втора серия на треската Занг. Пълна отврат. При Сандерсен поне никой не умря.

— Освен самия Сандерсен.

— Знаеш какво имам предвид. Гледал ли си онзи документален филм за линчовете? В училище ни караха да го гледаме. — Севги разтърка с пръсти слепоочията си. — Още ми е пред очите, все едно е било вчера, мамка му.

— Кофти времена.

— Да. — Тя бутна чинията си настрани и подпря лакти на масата. — Слушай, Том, дали пък да не си мълчим за цялата история? Поне на първо време. Просто ще кажем на медиите, че всички са загинали при катастрофата, включително този тип. В крайна сметка едва ли някой ще го сметне за неправдоподобно, нали? Самите ние още не знаем как е оцелял.

— От друга страна, ако ДНК пробата ни доведе до фотоидентификация…

— Малко вероятно е.