Ричард Морган - Вариант 13

В средата на панорамния прозорец зейна огромна дупка с назъбени ръбове. Двамата отхвръкнаха едновременно към прозореца, оцелялата част от стъклото му изведнъж се покри с кръв и парчета месо, а двата трупа се сринаха раздробени. Деляха го само два метра от вратата. Карл стреля още веднъж за всеки случай и спря.

„Слушай.“

Тих стържещ звук откъм вътрешността, вдясно. Той се хвърли през вратата, превъртя се, зърна неясно движение над кухненския бар и стреля. Друг пистолет стреля едновременно с неговия и Карл усети втори удар в ребрата. Но ръбът на дървения бар се разлетя на парчета и тъмният силует в кухненския бокс зад него отлетя назад. Влажен звук на сурова мръвка и писък. Карл падна на пода, хързулна се и се спря болезнено в гърба на някакъв фотьойл.

И всичко спря отново.

Този път наистина.

— Съвсем просто е — каза той на Нортън, след като приключиха с разпита. Играеха билярд на оранжевата маса. — Вече не е необходимо аз да търся Онбекенд. Той сам ще дойде при мене.

— Освен ако не прати хора да те причакат още на летището.

— Е, да, но както вече споменах, в момента си имат други грижи. А и аз си имам нова самоличност. Нищо общо с КОЛИН или АГЛОН, никакви оръжия, нищо, което да изглежда подозрително.

Нортън спря и го погледна над щеката.

— Никакви оръжия?

— Поне не в тесния смисъл на думата. Идеята ми е да мина за обикновен турист.

— А въпросната нова самоличност? — Нортън довърши успешно удара си по топката. — Сигурно аз ще трябва да ти я осигуря.

— Не, имам един приятел в Лондон, който ще се погрижи и ще ми прати документите по куриер в рамките на един ден. От теб искам само пари. Обикновени кредити, които не могат да се проследят до КОЛИН. Ще можеш ли да го уредиш?

— Естествено.

— Добре. А ще можеш ли да убедиш ССР да държат Ферер под ключ някъде до края на следващата седмица? В случай че го загризе съвестта и тръгне да плаче по телефона на Бамбарен?

— Няма проблеми. — Нортън оглеждаше масата за добър ъгъл, пробва двоен удар, но избърза и не уцели. — Само че… Откъде знаеш, че Юргенс ще е там? Ами ако още не й е дошло времето за дългия сън?

— Ноември е, Нортън. — Карл натри с тебешир върха на щеката си. — Когато говорих с нея преди три седмици, едвам, си държеше очите отворени. Отдавна трябва да е заспала.

— Мислех, че има лекарства, които отлагат хибернацията.

— Да, има. — Карл набеляза следващия си удар, отстъпи крачка назад, като се постара да не одраска с щеката нещастната жълта стена. Бърз удар и набелязаната топка изчезна в един от ъгловите джобове, сякаш всмукана от вакуум. — Познавах един хиберноид на Марс, бяхме в един курс по таниндо. Беше частен детектив, от време на време се подвизаваше и като охрана. Много корав тип, не минаваше сбиване без него. Май не помня да съм го виждал без насинено око, сцепена устна и така нататък. Та той казваше, че не бил ял бой, от който да го е боляло и наполовина колкото единствения път, когато се натъпкал с въпросните хапчета за будуване.

— Да, но ако се притесняват заради…

— Нортън, от тяхна гледна точка няма никаква причина да ги погна така. Те не знаят какво означаваше Севги за мен. А и да очакват някаква реакция от КОЛИН, най-сигурният начин Онбекенд да опази Юргенс е като я прибере на безопасно и уютно местенце за следващите няколко месеца. Повярвай ми, там е. Трябва само да стигна до леговището й, да се окопая там и да чакам Онбекенд да дотича. А после да го убия това копеле.

Удари с щеката, но топките се пръснаха и рикошираха в страничните ръбове. Нито една не влезе в джобовете.

Съблече палтото си, свали харпуна от врата си и го остави на кухненския барплот. Провери се за наранявания. Марстехската предпазна жилетка, маскирана като част от водолазното му оборудване за пред митническата проверка на летището, беше поела куршумите и бе убила инерцията им. Останали му бяха само натъртвания и в най-лошия случай едно-две пукнати ребра. Той ги натисна, изкриви лице от болка и сви рамене. Беше се отървал леко.

„Засега.“

Обра оръжията на мъртъвците и ги натрупа при харпуна на барплота. Издърпа през вратата по-голямата част от мъжа, когото беше убил в бокса, и го остави в компанията на другарите му. Останалото щеше да почисти с кофа и парцал, ако му останеше време.

На втория етаж откри стая, вдълбана в скалата, до която беше залепена хижата. Вратата беше с яка ключалка, но той я простреля с един от новопридобитите си пистолети. Вратата се отвори тежко навътре и разкри полукръгло, напомнящо на утроба пространство, осветено от лазерни панели с приглушена оранжева светлина, бяха вградени в стените на височината на коляното, Карл започна да натиска бутоните на малкото контролно табло до вратата, докато не откри този за усилване на осветлението. Ярка бяла светлина заля стаята. И предположението му се потвърди — беше намерил Грета Юргенс.