Ричард Морган - Вариант 13

Но се бяха струпали и толкова други неща. Познатият му мизансцен беше изгорял до основи — Севги, Джеф, конспирацията около случая Мерин — всичко гореше и накъдето и да посегнеш, те чакаше болка.

— Всичко беше идея на шибания Танака, от самото начало — разприказва се Джеф, щом свали картите. Носът му временно беше спрял да кърви благодарение на топчета накъсани салфетки, набутани в ноздрите му; чашата му пак беше пълна, а думите — леко завалени от изпития вече коняк. — Дойде при мен преди две, две и половина години с тая тъпа идея. Можели сме да издоим здравата Ортис, ако го заплашим, че ще извадим историята за „Отклик Скорпион“ наяве.

— Защо се е обърнал точно към теб? — попита Марсалис.

Джеф сви рамене.

— Нямало е към кой друг. Когато през деветдесет и четвърта се пръснахме, прекъснахме всякакви връзки помежду си. Единствено аз и Ортис запазихме самоличността си и останахме на светло с публичната си дейност. Танака — преди се казваше Асано, Макс Асано — ме видял по новините, в репортаж от конференцията в Банкок за проблема с бегълците по тихоокеанското крайбрежие. Промъкнал се през границата, разбрал къде живея и ми се изтърси с безумния си план. Всичко бил обмислил, чак до дискретните банкови сметки на Хаваите. Само трябвало да посегнем и да вземем паричките.

— Ортис? — Нортън още не можеше да нагласи парченцата от пъзела. — Хоакин Ортис е ръководел „Отклик Скорпион“? Защо му е било да се забърква в нещо такова, за Бога?

Джеф го изгледа отегчено.

— О, порасни, Том. Защото е шибан политик, брокер на влияние, готов да се хване за всяка възможност. Винаги е бил такъв. По онова време, точно след отцепването, беше обикновен младши сътрудник в администрацията на Ръба, но с големи амбиции. Възложиха му „Отклик Скорпион“ и той се възползва от новата си задача максимално, изкатери се с главоломна скорост по политическата стълбица. Когато се появи докладът „Якобсен“ и протоколите за надзор станаха толкова стриктни, че вече не си струваше риска, той побърза да закрие дейността ни и насочи усилията си към следващите избори. Така се прави, Том. Играеш с няколко хода напред, усещаш кога е моментът да скочиш от потъващия кораб и си отваряш очите за следващата възможност.

— А в неговия случай следващата възможност е била КОЛИН.

— Точно така, братле. — По лицето му се изписа негодувание. — Шибаният Ортис изкара седем години на избираем пост в Ръба, а после го изтъргува за консултантски пост в Колониалната инициатива. Още шест години там, през които се изкачи до върха и на това дърво, а сега го спрягат за ООН.

— Направо си плаче да го издоиш — каза Марсалис.

— Да, до същия извод стигнал и Танака. — Джеф отпи голяма глътка от коняка и потръпна. — Идеята му беше, че из цяла Северна Америка има двайсет или трийсет бивши служители на „Скорпион“, всичките с нова самоличност, следователно Ортис нямало да знае кой точно го изнудва, а едва, ли щял да тръгне да ги издирва всичките, за да ги убие. Да не говорим, че имал достъп до фондовете на КОЛИН и можел да отклони по някой и друг милион, така че да ни плати, без да бърка в собствения си джоб. Линията на най-малко съпротивление.

— Ортис не би постъпил така — механично посочи Нортън и се стресна от собствените си думи.

— Да. Факт, който убягна на Танака.

— И на теб, очевидно — каза Марсалис. — А и за какво си му бил на Танака изобщо? Защо не е играл соло?

Джеф вдигна за пореден път рамене.

— Каза, че му трябвал буфер. Не знам, може просто да е имал нужда от приятел, от човек, с когото да работи. Сигурно не е лесно. Да живееш с чужда самоличност до края на живота си. Да криеш минало, за което на никого не можеш да кажеш и дума.

Марсалис изгледа Джеф, сякаш едвам се сдържаше да не го размаже на пихтия.

— Боже, направо ми късаш сърцето. И защо въпросният Танака е чакал четиринайсет години, преди да се сети да изнудва Ортис?

— Не знам — уморено каза Джеф. — Когато ни разпръснаха, ни дадоха пари, с които да се устроим, това беше част от сделката. Само че не всеки умее да ги вложи правилно. Може би на Танака са му трябвали четиринайсет години да пропилее своя дял. Или пък е извадил лош късмет и е изгубил спечеленото година-две преди да ме потърси. Ако загазиш финансово в Републиката, нямаш много възможности да си стъпиш отново на краката.

— Вярно. Значи този банкрутирал дребен мошеник и бивш скорпион идва при теб с идиотския си план как да притиснете един от най-силните мъже в корпоративния и политически живот на Америка. И ти ей така се съгласяваш да му помогнеш?