Иван Костов - Свидетелства за прехода 1989 - 1999

Броят на заетите намаля от 4 096 848 през 1990-а до 3 214 700 през 2001-ва. Започналото намаляване на населението след прогонването на българските турци се ускори от емиграцията. Повиши се смъртността и спадна раждаемостта. България загуби 1 022 161 души между 1990 и 2004 г.

По силата на всички посочени обстоятелства икономическите активи на страната, които и без това не бяха на добро конкурентоспособно ниво, се обезцениха. Посрещнахме началото на 90-те с разрушени производствени мощности и похабената енергия на цели поколения. Последваха 12 години на по-нисък жизнен стандарт на хората [11] Според данните на МБВР реалните доходи на българските граждани от 1990 г. бяха надминати едва в 2001 г. Най-точният и подходящ за това сравнение е показателят БВП на човек по паритетна покупателна способност в постоянни (от 2011 г.) щатски долари. В България през 1990 г. този показател e US$ 9283.75/човек. Надминат е чак през 2001 г., когато достига US$ 9499.67/човек. .

Със скоростта на обезценяването на лева спадна нивото на приходите в държавния бюджет спрямо външния дълг в конвертируема валута. Разходите за лихви ограничаваха все повече текущите бюджетни разходи. Държавата ставаше все по-малка и все по-безпомощна да изпълнява своите функции. Част от тях сведе до минимум или изостави напълно.

И накрая – най-същественото. Включително за тези, които се специализираха да разпалват носталгия по социализма. В България до 1989 г. имаше само един, и то силно дефицитен пазар на потребителски стоки за еднократна употреба. Още по-дефицитен бе пазарът на домакинските стоки за дълготрайна употреба. Стояли сме с баща ми на опашки с по едно одеяло и на смени по цели нощи на гара „Пионер“ за цимент и керемиди. Отсъстваха напълно пазарите на жилища, на леки автомобили, на земеделска земя, на регулирани парцели. Там имаше огромни строго регламентирани опашки, с „лихвоточки“, с привилегии за номенклатурата и пр. На тях се чакаше с години. Затова казвахме, че сме се снабдили с нещо, а не че сме го купили.

За хората нямаше никакви пазари на материални средства за производство, на машини, на оборудване и на резервни части.

Всички тези пазари трябваше да се създават отново!

Общият упадък отвори пространства за т.нар. „масова култура“, за чалга, за мутренски стандарти и норми за поведение. Мнозина, особено младото поколение, започнаха да подражават на тези стандарти и норми. Те, изглежда, преобладават и сега. Наложи се нова представа за приличие. Вече не е срамно да си озлобен, пълен с агресия. Това дори се насърчава. Някак си се смята, че имаш право да мразиш.

Езикът на обществения дебат и общуване загуби първите проблясъци на своята възстановена информативност. Слезе на улично ниво и това се представи за негова демократизация. Родиха се и започнаха да се множат фалшивите митове за прехода. Те буквално задръстиха представите на хората. Карат ги и сега да се отнасят към демокрацията като към нещо лошо. Ако не абсолютно, във всички случаи по-лошо от тоталитарната комунистическа диктатура.

Според мен всички тези признаци свидетелстват за национална катастрофа. При тези условия започна българският преход.

Не съм участвал на Кръглата маса. Бях макроикономист, критичен към командната планова икономика. Преди и по време на тези преговори написах няколко остри статии срещу способността да се овладеят отрицателните икономически процеси с управленските възможности на социализма. Сред тях бе „Никаква отсрочка“. За тази статия, публикувана във в. Работническо дело [12] В. Работническо дело , бр. 334 от 30.11.1989 г. , и досега съм обвиняван от хора, които не са я прочели, не са имали компетентността да заемат подобна позиция, нито смелостта да я изложат публично. В задочен дебат с тях мога да приведа контекста и съдържанието на статията. Тя е публикувана 12 дни след първия свободен митинг, преди признанията на ЦК на БКП от 11 декември, преди създаването на СДС, преди появата на която и да било свободна медия, преди премахването на чл. 1 от Конституцията от 1971-ва. В нея се обявих за радикални промени вместо стабилизация на рухналия социализъм. Критикувах социализма и управлението в 6 направления:

1) За органическите им пороци:

„Радикалната политическа и икономическа мисъл вижда причините за общото за всички (нас) кризисно положение не в грешки на отделни политически дейци, а в създадените след войната стопански структури и тяхната система за управление. Причините са в системата на днешния социализъм.“