Иван Костов - Свидетелства за прехода 1989 - 1999

Лукановите правителства оставиха без опит за решаване въпроса за отношенията с банките – кредитори на БВТБ. С това тези правителства продължиха да се държат така, както направиха мораториума – все едно че проблем с външния дълг няма. СДС успя да наложи да се създаде и Комисия по външния дълг след сформирането на комисиите на 7-ото ВНС. Нейната работа в общи линии бе блокирана от мнозинството на БСП [8] Ръководството на Комисията е: председател Михаил Недялков Савов от БСП, заместник-председател Венцеслав Димитров от СДС, сътрудник на ДС; членове: Белчо Белчев – министър на финансите, Васил Коларов и др. .

Сега се спори дали тогава България е изпаднала във фалит. Има защитници на тезата, че спирането е било едва ли не следствие на заговор. Дългът бил само 53% от брутния вътрешен продукт (БВП), позовават се те на Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) [9] В текста ще бъде използвано като равнозначно и другото по-общо название на МБВР – Световната банка (СБ). . Наистина през 1990-а МБВР оценява БВП на България на 20.7 млрд. текущи щатски долара; различните оценки за размера на дълга са между US$ 10.5 и US$ 11.7 млрд. Този аргумент на привържениците на теорията за заговор е чиста спекулация, защото МБВР ползва българските официални оценки за курса на лева спрямо щатския долар. Тези същите защитници на заговора трябва да се вгледат внимателно в нейните данни за БВП на България. Ако го направят, ще видят, че БВП на страната през 1991-ва е вече само US$ 10.9 млрд. Ще видят също, че българската икономика е в рецесия и депресия още от 1980-а. През цялото десетилетие – до 1990-а, БВП се движи около US$ 20 млрд., дори с изкуствено фиксирания официален валутен курс. Веднага след освобождаването на валутната търговия, със станалото явно обезценяване на лева, се обезцени и БВП в текущи щатски долари. Вследствие на това външният дълг надвиши БВП на страната.

Спирането на обслужването на външния дълг стартира икономическа криза с катастрофални мащаби. Последиците от нея в следващите години го доказват.

Българското правителство заедно с българските предприятия и фирми загубиха достъп до валутни кредити. Впрочем достъпът до средносрочни и дългосрочни кредити очевидно е бил загубен години преди това. Затова е станало натрупването на падежи за издължаване на почти US$ 4 млрд. през 1990 г.

Изолацията на страната от международни кредити причини няколко последователни драматични обезценявания на лева. В края на 1989-а свободната обмяна на валута става по курс около 5 лв./US$. След фалита правителството направи два търга на валута – първият показа курс малко под, а вторият – над 10 лв./US$ [10] Курсът на виенската Erste-Spar-Casse-Bank в 1990 г. бе 9.19 лв./US$. . Първите котировки на БНБ от февруари 1991 г. са за над 28 лв./US$. Към края на годината курсът се стабилизира на нивата около 22 лв./US$.

Силното обезценяване на националната валута причини неплатежоспособност на мнозинството държавни предприятия. Тези от тях, които преработваха вносни суровини, загубиха достъп до конвертируема валута, а това бяха голямото мнозинство структуроопределящи предприятия. Нямаха самостоятелен достъп до кредити във валута, за да си доставят суровини, материали и резервни части.

Указ №56 за стопанската дейност даде възможност на стопанската номенклатура на БКП да създаде фирми, които да бъдат доставчици на държавните предприятия и да продават тяхната продукция. Така започнаха процесите, които по-късно нарекохме „приватизация на печалбите и национализация на загубите“. Това бе част от подготовката на управляващата върхушка на БКП за прехода. Впрочем, като по команда, така се готвеха за прехода комунистите в останалите бивши социалистически страни. Комунистическата партийна и стопанска номенклатура имаше нужда от време, за да натрупа първите си легални капитали. Затова зае реакционна позиция по отношение на бързите и радикални икономически реформи.

Държавните предприятия започнаха да намаляват и спират производството. Към невъзможността да се снабдяват, се добавиха източващите ги доставчици и търговци на тяхната продукция. Започнаха да освобождават заетите работници и служители. Армията на безработните нарасна. Коефициентът на безработица сред трудоспособните лица от 5% в 1990-а стана 8.8% в 1991-ва. След това бързо достигна 21.4% в 1993-та и остана 20.2% през 1994-та.

Българската икономика започна да губи своите международни пазари не само защото не бе в състояние да произвежда качествени и конкурентоспособни стоки и услуги. Тя не бе в състояние да произвежда продукцията отпреди мораториума. Чуждестранните стоки, със своето по-високо качество, изместиха българските и от вътрешния пазар.