Иван Костов - Свидетелства за прехода 1989 - 1999

Стартът на прехода в България стана близо година след Кръглата маса в Полша, след Нежната революция в Чехословакия и след премахването на граничната мрежа между Унгария и Австрия.

Мнозина изследователи са вперили поглед в признанията на БКП от 11 декември 1989 г. и не обръщат внимание на действителното икономическо състояние на страната през 80-те и в началото на 90-те години. Това състояние не се определяше от вербалните признания на БКП за криза и грешки, а от нейната неспособност да постави диагноза на политическата, социалната и икономическата криза в страната. Затова действията на изпълнителната и законодателната власт в последното десетилетие на режима на Тодор Живков докараха страната до катастрофа. Това проличава от неговата пълна неадекватност в управлението на икономиката на България.

След началото на перестройката в СССР на голямата част от ръководствата на управляващите тоталитарни партии в социалистическите страни бе станало напълно ясно, че тяхната доктрина е катастрофирала непоправимо. Ръководството на БКП се сниши в очакване и това да се размине, но друга част започна да се подготвя за промените с натрупване на външен дълг в средата на 80-те и със създаване на задгранични дружества с цел износ на конвертируема валута.

Тази подготовка и в по-голяма степен десетилетната българска икономическа депресия след 1980 г. причиниха дълбока криза на външния дълг. Той нарасна до непоносимо високото ниво от над US$ 11 млрд. и задълженията за неговото обслужване станаха прекомерни за икономиката на страната. За посрещане на плащанията бяха използвани валутните резерви. Когато те паднаха под минимално допустимото ниво, на 28 март 1990 г. в кабинета на министър-председателя бе изготвено съобщение до всички кредитори на България за „временно прекратяване на плащанията по кредитите“. Късно вечерта Българската външнотърговска банка (БВТБ) преустанови напълно плащанията по кредитите от чужбина. Мораториумът бе обявен секретно и в ущърб на останалите банки [6] „(…) в изключително флагрантно, така да се каже, противоречие със съществуващото законодателство, защото на 27 март 1990 г. Българската външнотърговска банка е предоставила проект на телекса до банките кредиторки на господин Андрей Луканов, който на 28 март, в присъствието на лицето Иван Драгневски, председател на Българската външнотърговска банка, лично е направил последната редакция на телекса и късно вечерта този телекс е бил изпратен на банките кредиторки. Имаме протокола и писмото за това. За вземането на такова важно за страната решение господин Андрей Луканов не е счел за нужно да го внесе на заседание на Министерския съвет, забележете, нито предварително да информира Народното събрание.“ Маргарит Мицев (СДС) Стенограма от Пленарното заседание на НС от 7 юли 1992 г. – По време на разискванията по искането на главния прокурор за снемане имунитета на н. п. Андрей Луканов. Иванов, М., Ц. Тодорова, Д. Вачков. История на външния държавен дълг на България 1878-1990 : Вачков, Д., М. Иванов. Трета част – Външният дълг на България през периода на комунизма . С., 2009, с. 241. . Той стана публично известен едва в последните дни на март благодарение на в. Демокрация . Такъв мораториум, след началото на прехода в Източна Европа, са си позволили само България и Руската федерация (през август 1998 г.).

Тогава малцина от наложилите мораториума са осъзнавали последиците от своя акт. Допускам, че последната надежда на управляващите е била новият премиер Андрей Луканов със своите контакти бързо да постигне договореност за уреждането на дълга. Но това не се случи, защото България бе загубила своята платежоспособност.

Управляващата БКП продължи да се държи така, сякаш несъстоятелността на страната не е обявявана. Единствената слаба следа за проблеми с конвертируемата валута е едно решение на 9-ото НС, което „смята за необходимо в съответствие с последователната политика за излизане от стопанската криза прирастът на външния дълг на страната в свободно конвертируема валута в края на 1990 г. в сравнение с края на 1989 г. да не надхвърли 700 млн. щатски долара“ [7] Решение на НС от 29.03.1990 г. по Програмата за излизане от стопанската криза и за разгръщане на икономическата реформа. Т. 2. Обн., ДВ, бр. 30 от 13.04.1990 г. . Самото решение издава пълно отсъствие на представа за реалността – България няма как да увеличи външния си дълг дори с US$ 1 нов заем.