Иван Костов - Свидетелства за прехода 1989 - 1999

Използвам най-често термина на Януш Корнай [2] Kornai, János. The Great Transformation of Central Eastern Europe: Success and Disappointment. 2006. „икономическа трансформация“, защото според мен е най-точен. Учил съм се от него и от Милован Джилас на критичност към социализма и съм убеден, че Корнай по-ясно от всички ни осъзнава какво се случва, когато командната икономика се превръща в пазарна. Не използвам неговото прилагателно „голяма“ за българската икономическа трансформация, защото у нас все още не са елиминирани механизмите на „новата класа“ – на комунистическата номенклатура, описана от Джилас. Политиката у нас все още прави пари, а те отново правят политика, както е вярно, че парите правят политика, а тя им връща повече пари [3] Милован Джилас показва, че новата класа замества Марксовата схема „Стока-Пари-Стока“ с „Политика-Пари-Политика“, а „Пари-Стока-Пари“ – с „Пари-Политика-Пари“. .

За разлика от българските изследвания на прехода, където преобладават публикации на политолози, социолози, разследващи журналисти и др., в англоезичната литература икономистите в много по-голяма степен от всички останали учени са разработили теорията и методологията на икономическия преход, както те най-често наричат процеса. Затова ще бъдат използвани техните термини, индикатори и конструкции за описание и анализ на случилото се.

От икономическа гледна точка „социалистическата революция“ създава „планова икономика“ чрез колективизацията на селското стопанство в 1946-1959 г. и с национализацията на останалите сектори на икономиката от 1947-1949 г.; налага със сила и конфискации „господството на социалистическата собственост“. Последиците от това преструктуриране на собствеността са многопосочни. Най-видимата е елиминирането или ограничаването на пазарите. Ако установяването на това господство е революция, а не фатална историческа грешка, значи всички действия за създаване на „функционираща пазарна икономика“ чрез раздържавяването могат да бъдат наречени „капиталистическа контрареволюция“ [4] Заради този най-съществен аргумент според мен е неточно определението на Димитър Луджев в Революцията в България 1989-1991 . С., ИК Д-р Ив. Богоров, 2009 г. . Последното определение на икономическия преход би следвало да е най-откровено и разбираемо за посткомунистическия човек и общество.

Демократизацията и създаването на функционираща пазарна икономика не могат да се случват поотделно. Сигурно е, че не могат да станат и без съответните промени в манталитета, в политическите и в трудовите нагласи на българите, не могат и без промени в практиките на функциониране на институциите. За тези институционални промени ще има свидетелства по-нататък.

Убеден съм, че институционалните практики не се променят само с нормативни актове, нито само по силата на интереси и обществен натиск. Поведението и практиките на институциите имат своя самостоятелна динамика. От тях съществено зависят характеристиките и качеството на установената демокрация. Тя трябва да бъде защитавана непрекъснато от институциите и от гражданите, иначе не може да се запази. Само от институциите – публични и частни, и от тяхната ефикасност зависят темпът на развитие и начинът на функциониране на пазарната икономика. Затова са много важни. Качествената демокрация и бързият темп на нарастване на икономиката са най-благоприятните условия за гарантиране на сигурността и благополучието на гражданите, за високото качество на техния живот. Едновременно с това те създават най-благоприятната среда за технологични пробиви и за нови реформи, т.е. за навлизане в качествено нови етапи на обществено развитие.

Преходът в България от комунистически режим и планова икономика е свързан с разрушения. Старите структури се рушат, за да може да се изградят нови, с нови функции. Заедно с тях драматично се променя начинът на живот. Рушат се много нагласи и стереотипи на хората. Руши се вътре в нас и това ражда много горест. Затова преходът е съпроводен от постоянно разочарование. То може да се прочете в редица български книги за прехода.

Обществените и личните терзания още в началото родиха и подхраниха реакционните митове. Така наричам създадените и поддържани от противниците на прехода неверни шаблони. Мнозина масово ги слагат като клишета върху хора, събития и процеси, за да си спестят мисленето. Само с тях могат криво-ляво да възприемат случващото се. Точно тези митове ги повличат в блатото на негативизма и мизантропията. С моите свидетелства ще се опитам, доколкото ми позволяват уменията и силите, да демитологизирам тези заблуди на прехода. Имам абсолютната убеденост, че всяко общество върви напред само с истината. Развива се единствено с напълно верни преценки за настоящето, а те са невъзможни без смел и правилен прочит на миналото.