Иван Костов - Свидетелства за прехода 1989 - 1999

Преходът, за който ще свидетелствам, бе труден, защото е многопластов. Плановата икономика бе изцяло и само в индустриалния стадий на развитие, с масов пролетариат и тежки индустрии. Институциите бяха структурирани от това индустриално време и функционираха в негова услуга. Създаването на нови демократични институции и пазарна икономика става редом с тектоничните процеси на третата и четвъртата индустриална революция. Цели сектори на производства и много професии си отидоха и бяха, и продължават да бъдат заместени от други. Това става не толкова заради демокрацията и пазара, а по-скоро по силата на много по-дълбоки причини. Вълните на тези революционни преобразования се насложиха в България и направиха всички реформи много по-трудни, което не е най-големият проблем. Тези вълни на промени бяха и остават много тежки за понасяне от хората. Изискват от тях постоянно да придобиват нови умения и способности за адаптация. Ето например: моят опит в програмирането започна в Математическия факултет на Софийския университет с перфокарти на BASIC. След това преминах на FORTRAN IV. После програмирах и моделирах на APL вече в online режим от пулт в Техническия университет. Налагало ми се е многократно да се обучавам и придобивам нови умения, и знам, че това никак не е лесно.

Преходът стана нарицателно на всички тези трудности и се насити с негативно съдържание. Разбира се, има и други основателни причини за това – дотук даде спорни резултати. Затова е трудно да се разсъждава за него напълно обективно. Това се отнася и за пишещия тези редове. Признавам, че свидетелствам пристрастно, но честно за прехода в България. Привеждам факти, данни, доказателства, достоверни източници на информация и оценки на авторитети, които могат да бъдат проверени. Свидетелствам от една принципна позиция, за която може да се каже, че се е развила във времето, но не е променила своите устои.

Не е по моите сили да представя всички вътрешни и външни, социални и културни, политически и икономически предпоставки, при които започна преходът. Посочих в началото, че мога да се спра само на последните две. Тях познавам сравнително по-добре.

Политическите характеристики на контекста са достатъчно добре известни, но те често, и според мен умишлено, се наричат начало на прехода. Най-типичният пример е опитът да се представи отстраняването на Тодор Живков като начало на демократизацията в България. По нито един и от признаците, изведени в западната литература, това не е част от демократичния преход.

Първите митинги, възстановяването на стари партии и създаването на нови бяха предвестници за началото, но строго погледнато, също не бяха част от самата демократизация в България.

На 11 декември 1989 г., на пленума на Централния комитет на Българската комунистическа партия, новият генерален секретар Петър Младенов изнесе доклад „За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи“ [5] Изкушавам се да приведа цитати от доклада, но ще се въздържа. Виж в. Работническо дело от 12.12.1989 г. . Признанията, че „режимът дегенерира в диктатура на клан, при която реално действащите лица бяха личният кръг на генералния секретар и неговият пропаганден и репресивен антураж“, трябваше да насочат недоволството срещу диктатора Живков. Друга част от признанията – за повсеместната криза, трябваше да демонстрират, че комунистите могат да се справят с нея. Този пленум също не бе старт на българската демократизация. След него не последваха никакви действия.

Митингът на 14 декември бе следствие от признанията на Петър Младенов, които станаха известни на 12 декември. Най-активните сред хората този път не повярваха. Поискаха отмяна на чл. 1 на Конституцията. Страхът накара генералния секретар да каже, че е „по-добре танковете да дойдат“. Този митинг доведе до Националната кръгла маса.

Тя и страхът станаха непосредствена причина за промените на Конституцията от 1971-ва. Действителното политическо начало на демократизацията в България бе на 19 януари 1990 г., когато бе отменен чл. 1 за ръководната роля на БКП. Този старт, под бурния натиск на протеста пред Народното събрание (НС), бе отражение на дълбоката криза във властта на БКП. Тяхното 9-о Народно събрание, под натиска на Националната кръгла маса, направи около 100 значителни промени в Конституцията от 1971-ва. Отмени закона за забраната и разтурянето на БЗНС „Н. Петков“. Разреши провеждане на събрания, митинги и манифестации от гражданите, от политическите и обществени организации – нещо, което гражданите вече правеха. Прие закон за политическите партии и за избиране на Велико Народно събрание (ВНС). С тези институционални промени започна демонтажът на съществените елементи от устройството на тоталитарната държава.