Иван Костов - Свидетелства за прехода 1989 - 1999

Твърденията, че в СДС ме е довел Венцеслав „Венци“ Димитров [13] По това време виден политик и икономически експерт в Обединения демократичен център на Стоян Ганев, който тогава бе в коалицията СДС. или че Димитър Луджев ме е направил депутат, не са верни. Никой не ме е водил никъде. Как започна влизането ми в политиката, ще стане ясно от разказа по-долу.

Първите ми контакти в късната есен на 1989 г. бяха с учредител на Зелената партия в България. Бъдещият депутат във ВНС Любомир Иванов ме намери в Техническия университет. Бе прочел цитираната по-горе моя статия в Работническо дело и поиска да му дам текстове за икономическата част на тяхната програма [14] Програма на Зелената партия в България 1989 г., Проект на Инициативната група, чл. 3, т. 1 до т. 6. . Направих го срещу хонорар. Така работех тогава. Така си представях ролята си на експерт. Тогава изкарвах допълнително средства от интелектуален труд.

По-късно, след мораториума в 1990-а, когато икономическата катастрофа започна да става все по-явна, Зелената партия реши да предложи спешни мерки на Кръглата маса. Бяхме със семейството ми на Паничище. Валеше проливен дъжд, когато Любомир Иванов се добра до станцията. Молбата му бе да помогна за тези мерки. Там на една маса в столовата написах икономическата част от мерките, които зелените предложиха. Сега изглежда много несериозно, но и тогава го разбирахме като палиатив.

От ранната пролет на 1990 г. започнаха срещите ми със д-р Здравко Савов, който също бе експерт към зелените. Една вечер той дойде в дома ни. Бе запознат с моите публикации. Убеждаваше ме да вляза в политиката – отказвах. След това често се срещахме и се разпалвахме взаимно от критиките си на режима.

Не си спомням кой организира среща с Желю Желев. На нея се опитах да го убедя, че икономическата експертиза на СДС е много слаба. Предложих му да заделят малка част от значителните помощи, които тогава получаваха, за да създадат център или институт, в който да се работи професионално. Останах с впечатлението, че не ме разбра, а може би бе идеалист, който мислеше, че всичко ще стане с гол ентусиазъм или с компетентността на БКП.

С Любомир Иванов се разбирах отлично. С д-р Савов станахме приятели, но към повечето от лицата на СДС имах недоверие. Виждах съвсем ясно, че са напълно невежи по икономическите проблеми, че те дори не ги интересуват. Нямаше как тези хора да направят икономически реформи. Те не си даваха сметка каква политическа цена трябва да плати този, който започне реформите.

София тогава бе по-малка и имаше свой начин за информиране. Много непотвърдена и непублична информация се споделяше между нас. Бяхме свикнали да не се информираме от официалните източници. За тях знаехме, че най-често укриват истината или направо лъжат. Затова за нас тази „вътрешна“ информация за значителна част от лицата от Кръглата маса бе някак по-надеждна от официалната.

С мой приятел бяхме около и на площада пред Народното събрание на 14 декември 1989 г. Видяхме как Желю Желев отпрати демонстрантите. Не твърдя, че съм разбирал в дълбочина какво означава политически станалото тогава, но тези впечатления са се натрупвали в съзнанието ми и са подхранвали недоверието ми.

Когато СДС започна да набира кандидати за депутати, Любомир Иванов ми предложи да се включа като експерт от неговата партия. Първоначално отказах. След това покана дойде от още една от партиите в коалицията. Убеждаваше ме енергично и Здравко Савов, който вече бе приел да се кандидатира. Стана мажоритарен кандидат в Южен Пловдив. Дълго се колебаех. Знаех с абсолютна сигурност колко тежка за хората ще бъде цената на икономическите реформи и бях писал за нея: съкращаване равнището на личното потребление, особено силно за средните слоеве; недостатъчна защита на намиращите се под чертата на бедността; „най-тревожно се очертава положението на младите семейства, значителна част от които са на и под социалния минимум“. „Ще започне да се деблокира излишната работна ръка. Повече от една трета от заетите ще бъдат принудени да сменят работата си, да се преквалифицират, да останат временно безработни.“ Ще се ускори двойно и тройно инфлацията [15] Виж „Хороскоп за годините на реформата“. в. Екополитика , бр. 5 от 9.04.1990 г. .

Не съм си давал напълно сметка за обществената реакция на реформите. Но те бяха неизбежни. Бяха без алтернатива. И все някоя от Демократичните сили трябваше да ги направи. Накрая приех. Впоследствие разбрах, че Зелената партия в България ме е наложила да вляза на четвърто място в пропорционална листа на 15-и многомандатен район Пловдив. Оттам бяха избрани 8 депутати от СДС.